BIG ICE PERU #1 – Аклиматизация

Между 1-ви и 29-ти септември 2019г, екипът на Big Ice Expeditions прекрахме 23 дни в перуанските Анди, с цел технични изкачвания на върхове над 5- и 6000м от веригата на Cordillera Blanca. Това е първа част от нашия пътепис от експедицията.

ПРЕДИ ЗАМИНАВАНЕ
Летните месеци в България прекарахме в изготвяне на няколко различни план-графика за експедицията, в зависимост от конкретните условия на терен. Влезнахме в контакт с няколко свръзки, които действаха в района и бяха осъществили успешни изкачвания по част от нашите цели.
През Юли и Август, дори с наближаване датата ни на заминаване, условията изглеждаха обещаващи за повечето от целевите върхове. За съжаление обаче, здравословни проблеми ни накараха да пренаредим приоритетите на терен и да възприемем по-консервативен подход към катеренето, отколкото ни се иска, с оглед безопасност.
В последните две седмици преди заминаване, направихме 2 скорорстни изкачвания до вр. Мусала с цел аклиматизация. За съжаление нямахме време за нощувки на върха и повече време физическа активност около него.

Гледка към Huaraz от Laguna Wilcacocha (3800m)

Тъй като Cordillera Blanca е изцяло извън обхват за нормална комуникация, за безопасност, а и за да подсигурим повече гъвкавост, се налагаше да организираме сателитна комуникация с надежден приятел в България, който да ни изпраща редовно прогнози. С това се ангажира стария ми приятел и колега в немалко планински и небесни премеждия – Дико Първанов. За да намалим разходите, измислихме свой “кодов” формат за съобшенията, за съкратено изпращане на всичката необходима информация.
Много сме задължени и на приятелите ни от Школа по алпинизъм и катерене, които ни предоставиха за ползване техния сателитен телефон Iridium.

ПРИСТИГАНЕ, ПЛАНИРАНЕ, АКЛИМАТИЗАЦИЯ
На 01.09.2019 около 18:00 пристигнахме в Huaraz (3050m) – основния изходен пункт за върховете на Cordillera Blanca.
На следващия ден (02.09) направихме аклиматизационен трек до Lagunas Churup & Churupita (4575m).
Оригиналният ни план включваше още един ден с по-консервативна аклиматизация до 3800м, но закъснение на наземен транспорт отложи пристигането ни в Huaraz с цял един ден и ни принуди да форсираме малко плановете си.

След първия аклиматизационен трек, се срещнахме с един от местните водачи, който потвърди добри условия по аклиматизационните върхове, а също така и по Huascaran (6768м), Tocllaraju (6034m) и Quitaraju(6040m), но ни предупреди за инцидент по стената на Quitaraju по време на слизане – френска свръзка е закъсняла по маршрута и по време на рапелите, поради влошаване качеството на снега и избиване на рапелна точка, един човек е загинал. Освен това ни предупреди, че по ЮИ стената на Artesonraju (6025м), вятъра е навял огромни снежни дъски, което автоматично елиминира този маршрут от списъка ни. Октавио обаче ни обнадежди, че тази година северния ръб на Arteson е в отлични условия и може да бъде опитан. Решихме да проверим това допълнително, след като приключим с аклиматизацията на Pisco (5760m) и Chopicalqui (6354m).

На 02.09 започна същинската част от нашата аклиматизация. Отпътувахме за Quebrada (долина) Llanganuco с провизии за 10 дни на терен и установихме лагер на 3900m, след което напрaвихме аклиматизационен трек до Laguna 69 (4600m).

Laguna 69 и величествения Chacraraju.

След нощувка на 3900м, на 03.09, с помощта на местен Arriero и 2 магарета, пренесохме инвентара си до базов лагер под връх Pisco на 4600м, след което с лек багаж се изкачихме до щурмовия лагер на 5000м, за да се аклиматизираме допълнително, да се запознаем със захода към върха и да огледаме ледника под него. И за двама ни това беше първо излизане над 4810м височина и следяхме много внимателно как реагират телата ни.

На 5000м, малко над щурмови лагер на Писко.

След прибиране в базов лагер, получихме по сателитен телефон информация, че времето ще позволи изкачване на върха само на 04.09, след което се очаква – като минимум – двудневно разваляне на времето.

За да спазим графика си за основните цели на експедицията, се налагаше да променим плановете си – вместо консервативно изкачване само до щурмови лагер, на следващия ден трябваше да тръгнем директно към върха, преодолявайки 1100м денивелация, последните 760м от които – над 5000м и – което е по-важно и опасно – над височината, към която бяхме приспособени.
Взехме решението, за всеки случай, да приемем и по една таблетка дексаметазон преди щурма.

В 01:00 на 04.09 започнахме щурма на Pisco (5760m). Въпреки неспокойния сън и ранните часове, по захода движехме по график. Предварителното минаване по маршрута също помогна много да спестим време и да разчетем добре теглото на раниците си, пълнейки вода по пътя, вместо да я носим от начало.

По изгрев вече бяхме на ледника от север под превала между Pisco и Huandoy Este (6070м) и напредвахме по нормалния маршрут към върха. Въпреки, че технически не е сложен, Писко, освен че е кръстен на местната ракия, е може би най-панорамният връх в  Cordillera Blanca. Докато катерехме се наслаждавахме на спиращи дъха и в буквалния и в преносния смисъл, гледки към долината Paron и връх Artesonraju. 

Югоизточната стена на Артесонраху (6025м)

Височината обаче си казваше думата и изкачването ни костваше наистина големи усилия.

Около 09:00ч достигнахме кота 5760м – най-панорамния връх на Cordillera върха. И той, по това време, беше забулен от мъгли.

Типичния наш късмет…но поне намерихме няколко замръзнали сандвича горе. Повъртяхме се малко с напразната надежда да се разкрие гледка, но облаците явно бяха решили да се тропосат точно на нашата височина, и нямаха никакво намерение да се махат скоро. Закрачихме обратно по пътя надолу. За първи път в историята на общите ни ходения, слизането ни беше по-бързо от качването. 

Въпреки отсъствието на каквото и да е, освен 150  нюанса сиво на върха, бяхме доволни. За едва четири дни на терен, вече се бяхме озовали по високо от ” покривът на Европа” – Елбрус (5642м)…

КЪМ ВТОРА ЧАСТ >>>

***

Кадърът в подножието на вр. Писко е част от календар “Живи Планини” 2020. Можете да го поръчате от главното меню на уебсайта или като кликнете ТУК!

И тази година 33% от цената на всеки продаден календар ще бъдат дарени на Chili Peppers / Люти чушки, в подкрепа на деца от семейства на прага на бедността.

48х33см стенен авторски календар
7 страници двустранен печат
картонена подложка
цена: 15лв
 Доставка с Еконт, с наложен платеж, за сметка на получателя

***

На 31 март 2020, от 19:00 в Бургас, Морското казино, ще говорим наживо за върховете, трудностите, опасностите и жестоките реалности на височинния алпинизъм по време на благотворителната ни презентация в подкрепа на Chili Peppers / Люти чушки.

За повече подробности и за купуване на билети, посетете facebook събитието BIG ICE: Перуанските Анди.

Mожете да поръчате всяка от снимките в този пътепис в печатен формат, на МДФ основа, в размери 40х30см (50лв) и 60х40см (75лв). Печалбата от продажбите ще бъде дарена на Chili Peppers / Люти чушки в подкрепа на деца от бедни семейства и “центрове за настаняване от семеен тип”

***

НАШАТА ЕКСПЕДИЦИЯ БЕШЕ ПОДКРЕПЕНА ОТ 

Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.

***

Ако ви харесва това, което правим, имате мнение, конструктивна критика или препоръка, можете да ни последвате в Instagram и Facebook.
Също така, можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки 1EUR през този бутон ^_^

TeaCup_Button