BIG ICE PERU #2 – Chopicalqui

Между 1-ви и 29-ти септември 2019г, екипът на Big Ice Expeditions прекрахме 23 дни в перуанските Анди, с цел технични изкачвания на върхове над 5- и 6000м от веригата на Cordillera Blanca. Това е втора част от нашия пътепис от експедицията. Първа част можете да прочетете ТУК.

Следващата ни цел беше друг емблематичен връх. Със своите 6354м, Чопикалки е част от веригата на двата Уаскарана- най високите върхове на тропиците. Именно изкачването по югозападния му ръб планирахме като завършек на нашата аклиматизация.

На 05.09, след изкакване на около 2ч валеж, за да спестим от организационно време, опаковахме всичкия багаж и сами го пренесохме около 10км до базов лагер на Chopicalqui – на около 4200m, от другата страна на долината.

Разпъвайки катуна на базов лагер, пред нас се откриха величествените Уаскарани. 

Доста романтично, ако не броим десетките крави наоколо и резултата от храносмилателния им процес, както и мисълта за предстоящите 1300м денивелация на следващия ден. Но поне спахме добре, и то на каква гледка само!

Помъкнали храна за 3 дни, поехме към междинния морени лагер на Чопи. Типично, за пореден път бяхме обърнали аклиматизационния план с краката нагоре. Седейки пред лаптопа вкъщи твърдо бяхме решили да катерим бавно със спане на междинния морени лагер. Обаче! Това мързелът е голямо нещо. Биг айс, биг мързел. На морени лагер вода няма. И вместо да се разходим до леда за 15 мин преди лягане, в пореден пристъп на хипоксия, ние бодро ( или поне си мислехме, че е бодро) продължихме към щурмови лагер на ледника, който е на 5500м. Очакваше ни, може би най техничният ледник от експедицията. Естествено в края на дълъг и труден ден. Естествено все още без добра аклиматизация. И естествено с по 20 и кусур кила на гърба. Ами… какво по естествено от това?

Кратко изкачване по 50° сух лед за начало, последвано от отворени цепки, чиито дъна се губеха на десетки метри дълбочина и надвиснали сераци, които се чудеха в кой точно момент да паднат и заслужава ли си изобщо усилието да го правят, и съмнителни снежни мостове. 

С всяка стъпка на границата между леда и бездната нервите ни се изпъваха като струни, а всеки изминат вертикален метър сякаш правеше раниците ни още по-тежки. Около 30 мин преди да достигнем официалния висок лагер, Мадам категорично заяви: “Е тука на равното разпъваме. Точка.” Бяхме твърде уморени, че да продължаваме напред.

А ето и резултатът:

Нощта също беше облачна. Въпреки че редовно получавахме прогнози по сателитния телефон от нашия приятел Дико, още първите дни в планината се убедихме, че прогнозите не са достатъчно прецизни и надеждни, и решихме да се придържаме към далеч по-прост начин за предсказване на времето. Забождахме едната кирка отвън на палатката и се ориентирахме ето така: 

Изчаквайки разчистване на облаци от билото, на 07.09.2019 тръгнахме към върха около 04:00ч и по изгрев бяхме преминали по-лесните части от маршрута. Започнахме да катерим пасажната част от ръба, между 5900м и 6250м.


Изкаквайки 6 метра по 90-градусов нестабилен снежен склон на цепнатина, преминахме началните леки склонове и започнахме да се провираме между сераци по 45-50° склонове от идеален, твърд фирн. През цялото време движехме едновременно, но височината ни изморяваше твърде много и се наложи част от маршрута да изкатерим с осигуряване на площадки.

Около 8:30 достигнахме 6200м височина и една первазна цепнатина, широка около 2.5-3м. Цепнатината минаваше по цялата ширина на ръба и беше с видима дълбочина над 10м. Прохождайки почти цялата и дължина, не успяхме да намерим стабилен снежен мост или друго безопасно място и начин за преминаването и, а от другата и страна ни чакаха 10м 80-градусов лед. Решихме да не рискуваме. Все пак, със или без връх, 6200м беше предостатъчна височина за аклиматизация, предвид повечето ни целеви стени. Спуснахме се обратно надолу по ръба, откатервайки по-голямата част от стръмните склонове и спускайки един рапел през цепнатината под трудните участъци. В същия ден преминахме обратно по ледника и слязохме до базов лагер.
На следващия ден се прибрахме в Huaraz…

***

На 31 март 2020, от 19:00 в Бургас, Морското казино, ще говорим наживо за върховете, трудностите, опасностите и жестоките реалности на височинния алпинизъм по време на благотворителната ни презентация в подкрепа на Chili Peppers / Люти чушки.

За повече подробности и за купуване на билети, посетете facebook събитието BIG ICE: Перуанските Анди.

Mожете да поръчате всяка от снимките в този пътепис в печатен формат, на МДФ основа, в размери 40х30см (50лв) и 60х40см (75лв). Печалбата от продажбите ще бъде дарена на Chili Peppers / Люти чушки в подкрепа на деца от бедни семейства и “центрове за настаняване от семеен тип”

***

НАШАТА ЕКСПЕДИЦИЯ БЕШЕ ПОДКРЕПЕНА ОТ 

Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.

***

Ако ви харесва това, което правим, имате мнение, конструктивна критика или препоръка, можете да ни последвате в Instagram и Facebook.
Също така, можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки 1EUR през този бутон ^_^

TeaCup_Button