Пирин, вр.Валявишки чукар 2664м.
Температурата навън беше около нулата. Всеки вадеше кой шапка, кой яке, придържайки се към тезата, че словете винаги оправят проблемите. Подходих рационално – само с четири блузи, шапка, бандана, ръкавици, полар върху полара, вълнени чорапи и каквото ми хванеше окото – бях готова. Имаше и едно симпатично куче в нашата дружина, бяло, пухкаво и пригодено за тези условия – вече виждах себе си сгушила се в него с парче баничка и бира в ръка. Беше идеалният източник на топлина, въпреки, че предлагаше и бърза баня с някоя лига през ухо.
Предложенията бяха от всички посоки – насочващи се към запиване в хижата с разказване на приключения, до търкаляне покрай езерото (а пък иначе ни е студено) и моето гениално предложение просто да изпратим и този ден от високо. Както винаги, времето не предвещаваше някакъв си залез. Групите пред заслонът не успяваха да сдържат смеха и възмущението си, какви сме заблудени, че и на залез да се надяваме.
Упоритото магаре в мен погна останалите по баира, без да оставя право на избор и разбира се, пак забравихме да си вземем нещо. Но пък бялата ходеща ватенка беше с нас – можеше да се преглътнат загубите. След целодневно бъхтене из долините и баирите на Пирин, пак се озовахме на камИк в очакване на залезът.
До тук добре, горе сме, чакаме залез. Но кой да предположи, че толкова ще сме се унесли в приказка, пристигайки около час-два преди залез слънце. Поех вината и влакът с критиката, и всички дружно започнахме да си мръзнем на върха. Някои се предадоха миг преди кулминацията, но други си изчакахме с лирика този момент.
И понеже Пирин знаеше, колко много бира ще се изпие ако има залез – бяхме удостоени с честта облаците да се размърдат от хоризонта, върховете да блеснат в изкусителни цветове и отново да станем свидетели на незабравима красота и лъчи, които галеха всичко наоколо.
Почакахме звездите, заприпкахме по камънака и докато се усетим, вече бяхме отново на заслона. И да не забравя, не пропуснах да се похваля с прекрасното шоу, което всички търкалящи се изтърваха…
