ЕХ, АЛПИТЕ…
Как се обобщават тридесет дни, едва в няколко думи текст?
Как, сбито, да преразкажеш цял един месец в Алпите, така че да предадеш брутално разнообразната палитра от емоции и преживявания?
Нима има израз, който точно да предаде трепетите, очакванията, чакането на прозорци от хубаво време, новите приятелства, триумфите, паденията, разочарованието, пълното изтощение след отвратително дългите дни, несигурността на бурите и вечният въпрос – ще стават ли условията по стената, наистина, или само „хабим“ поредните дни за заход през ледниците, ей така, залудо?
Вики и Венци по ледника Argentiere
Дали изобщо времето ще позволява да излезем от този проклет град и да се порадваме на голямата планина?
Всичкия този нов сняг дали няма да се изсипе на лавини по главите ни? Дали пък не е омазал стените дотолкова, че да направи катеренето безумно опасно и на практика невъзможно? Колко още ще трябва да чакаме…?
Колкото и да си блъскам главата, музата явно нещо е взела отпуск, затова се налага да опра до помощта на сухата статистика…
Прекарахме 30 дни в района на Шамони, от които, 23 дни в планината.
Навъртяхме 193 часа и 26 минути физическа активност по заходи и стени.
Изровихме тонове сняг в пъртини и преодоляхме общо 21 814 метра положителна денивелация.
Изкатерихме четири (и половина) северни стени с дължина над 450 метра и срещнахме един нов приятел.
Направихме два катерачни маратона от по 27 часа и половина, и спуснахме еба-ли-му-мамата-колко рапели, за да си слезем.
Върнахме се без един връх и се отказахме от още един.
Научихме, че не сме толкова добри, колкото си мислим, но научихме и, че можем да надмогнем себе си, дори когато резервоара отдавна е празен.
Научихме се, че не сме от желязо и как да сме по-грижовни към самите себе си, за да ни е по-комфортно в тази враждебна среда, която смеем да наричаме хоби.
Северната стена на Grandes Jorasses, заснета от върха на Grand Rocheuse
Най-важното от всичко, обаче е, че апетитът идва с яденето и рънътъ праи борбътъ!
Кокото повече катери човек – толкова повече му се катери. И толкова по-трудни неща привличат погледа…
А колкото по-трудно и по-дълго е катеренето, толкова повече ти се яде и спи!
Научихме също и, че на пълен корем се мечтае по-мащабно! 
А в следващите блог-постове ще ви запознаем и максимално отблизо с приключенията, които прежбивяхме и уроците, които научихме.
Следете ни!Нащето пътуване се осъществи в подкрепа на Chili Peppers / Люти чушки
Следете ни!Нащето пътуване се осъществи в подкрепа на Chili Peppers / Люти чушки
и с подкрепата на:
Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.
Bulgarian 
English