АЛПИТЕ, ЧАСТ 8 – GOULOTTE CHERE

…Спусках първия от 4 рапела от снежното поле под върха на Triangle du Tacul и вече бях почти на площадката. На нея се беше настанил френски алпийски гид, който осигуряваше клиента си.
Въпреки вятъра, от последния – тъкмо започнал пасажа на трето въже на Goulotte Chere – се чуваха разни стенания, издаващи борбата на прасе с тикви по леда.

Виктория, по захода към заслон Abri Simond. В далечината, Триъгълника на Такюл се подава от облаците.

Изравних се с гида на площадката и го поздравих, докато хвърлях око на осигуровката. Нашия си беше боднал master-карабинера в майона, обединяващ болтовете, а тоя последния ми беше нужен, за да прекарам въжето ни за следващия рапел…
„Merde!…“ – помислих си аз, и се позачудих как да направя нещата и за двама ни най-бързи и безболезнени, а в това време, гида вече ми сочеше неговия карабинер.
„Ебаси…учтив френски гид! Не може да бъде!“ – изтича през ума ми, а на глас казах само „Merci!“, закачих си карабинера с осигурителния ремък в неговия, освободих въжетата за Вики, и я повиках да тръгва. Докато я чаках, разменяхме по някоя приказка с колегата. Стандартните глупости – откъде сте вие, катерихте ли нещо друго, ала-бала…И все пак…досега, когато съм попадал на френски гидове, все са били доста арогантни и дори агресивни копеленца, пък тоя образ си говореше най-нормално с мен. чОдо на чОдесата! Направи ми много добро впечатление!

Вики по полегналия лед в края на второ въже.

Мадам пристигна, осигури се, издърпахме въжетата и аз пак поех надолу. Поздравих и клиента на франсето, докато минавах покрай него, и се спуснах до следващата площадка. Там пък тройна свръзка от американец и две англета се суетеше с доста оплетено въже. Щеше да е крайно нагло и неучтиво да им превземам рапела, та боднах две ледени цеви до тях, осигурих се и дадох сигнал на Вики да тръгва. Американеца ме разпозна – бяхме се срещнали в хижата след изкачването на Aiguille du Chardonnet – и завързахме малко приказка пак:
– Изкефи ли се на вертикалния пасаж на второ въже? Ама що не се качите и до горе? Трето също е хубаво!
– Абе, писна ни да ни пада лед по главите… – те бяха чак третата свръзка по стената и явно поздравителните буци лед, на франсетата над тях, не са им допаднали особено…

По пасажния тънък и отвесен лед на второ въже. Снимка: Виктория Деянова

Виктория пристигна, но юнаците още се туткаха и чак след 5-10 минути успяхме да се прехвърлим на болтираната площадка и да прокараме нашето въже през майона, а едновременно с това помагахме на тримата под нас, дърпайки въжето им през площадката заедно с тях, за да стават по-бързо нещата. Когато спуснах и следващия рапел, отново ги заварих на площадката и още не бяха тръгнали…eбаси оФлюхите!
Когато Виктория дойде, последния от трима им тъкмо се спускаше надолу. Отново им помогнахме да дърпат въжето по-чевръсто, а когато ние започнахме да дърпаме нашето отгоре, френския водач също ни удари рамо с процедурата. Въобще, голям teamwork на тия рапели. Всички гонехме лифта от Aiguille du Midi и явно на никого не му се прекарваше една нощ тракане на зъби в заслон Simond…
Още два рапела ни върнаха на равния ледник под Триъгълника на Tacul и погледнахме назад към почти отвесния микстово-леден кулоар, който бяхме качили.

Goulotte Chere ни бе препоръчан от

Viktor Varoshkin

преди да дойдем и определено си струваше катеренето!

Интересния микстов пасаж на първо въже и почти отвесния тънък лед в началото на второ, ни ангажираха тъкмо, колкото трябва и ни доставиха голямо удоволствие. Трето и четвърто въже постепенно отстъпиха в техническо отношение, но въпреки това беше приятно. Имахме намерение да се качим и до върха на Triangle du Tacul, но влошаващото се време и гоненето на лифта към Шамони все пак ни вразумиха, след четвъртото въже, да слезем на рапели обратно по тура.
И все пак, тура е страхотен и бих го препоръчал на всеки!
А и цялата стена на Триъгълника предлага още – както по-лесни, така и по-трудни – възможности за микстово-ледени изкачвания. Чуден обект е!
Изкатерен маршрут:
Goulotte Chere 200m, D+, M4, 85°
ПП:
Другия, препоръчан от Виктор маршрут, беше Superculoir-a на Tакюл (който не бяхме достатъчно малоумни да пробваме ). Tаа…все пак е разумно препоръките му да се приемат с по щипка сол, че са малко 50/50 за кеф и здрави шамари
ПП 2: Superculoir-a, все пак решихме, да е за друг път. Та и нас не ни слушайте много…даже никак!
Нащето пътуване се осъществи в подкрепа на Chili Peppers / Люти чушки
и с подкрепата на:

Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.