Рила, връх Кабул 2531м.
Предстоеше буря. Буря от смях, настроение и някоя друга простотия…
Ня! Извика единият герой в нашата дружина. Посоката беше решена – ей тук, по този улей, след още няколко часа драпане и сме горе – на връх Кабул. Улеят започваше някъде вдясно между хижа Скакавица и всеизвестният водопад. Как ще познаете улеят – огледайте се, няма друго такова вертикално и мазохистично начинание, по което доброволно група ентусиасти биха се набили да катерят. А аз бях в идеалният състав – цяла дружина Дупнишки откачалки с някакви сбъркани увлечения към трудните неща.
Улеят изглеждаше симпатичен – до толкова, че можехме само да стоим и да разглеждаме. Започваше приятно, мокро, мека туфа, камънак, сухи дълги треви и тук таме някоя кална дупка. С увеличаването на наклона започнаха и първите снежни срещи – има няма двадесет сантиметра сняг, покриваща разбира се най-неподходящата част от драпането. Хлъзгането беше в кръпа вързано, придружено със стенания и пози, които дори йогата не познава.
В миг от драпането всичко друго започна да губи смисъл. Вече вниманието беше насочено към стилът ни на катерене – диви козички, които припкат нагоре използвайки четирите си крайника по предназначение. Грабвайки някоя друга скала, трева и каквото падне под ръка издрапахме до платото под връх Кабул. Едно мигване и бяхме горе.
Поглед от връх Кабул
Времето беше спряло, снежно и идилично. Слънцето леко се прокрадваше измежду облаците, вятърът разхлаждаше емоциите, а гледките придаваха едно усещане за завършеност. Зимата беше започнала. Такава каквато я очаквам и обичам – красива, очертаваща върховете и ръбовете им по един запомнящ се начин. Релефът все още беше грубоват, но снегът бе започнал да покрива любимите зъбери откъм Мальовшишкият дял.
Поглед на север и над облаците в далечината се прокрадваха редица Старопланински върхове все още облечени в есенна премяна. Поглед отново към Рила и най-хубавото тепърва предстоеше..
***
Не след дълго, принудени да потърсим завет и топлина, се озовахме някъде из гъстите клекове, разложили се с гледка към заснежените върхове над нас, наслаждавайки се на блянуваният пикник и обяд. Слизането бе през местността Хамбара, навлизайки в гората, където последното което оставаше покрай нас бе тишина. Никоя мечка не би посмяла да се доближи до група диваци, изразявайки себе си в неандерталски стил с провиквания и ехтения. Всички горски обитатели знаеха, че групата отива да превзема хижата, да отпразнува малката, но сладка победа и да прекара една незабравима изпълнена с танци вечер. Ня!
Автор: Александра Захариева
Алекс е щастлива планинска козичка, търсеща предизвикателни и интересни начинания. Предпочита спокойствието и шишарките по обезлюдените пътечки, където може да провокира сетивата си. Често сама в преходите си, съумява да извлече максимума и да ни пренесе по един лиричен начин в тях.
English 
Bulgarian