Изкуството да не страдаш

 

Заглавна снимка: Andy Kirkpatrick
Оригинална статия: http://andy-kirkpatrick.com/articles/view/the_art_of_not_suffering
Превод от английски: Бранислав Бранков

В следващите седмици ще публикуваме поредица от статии, които смятаме ще са от голяма ползва в българското планинарско онлайн пространство.
В началото на всяка статия ще намерите линк към оригиналния текст на английски език.
Практични хора сме и смятаме, че няма нужда да преоткриваме топлата вода, при това хладка, но също така смятаме, че трудът на всеки трябва да бъде оценяван и уважаван. Затова, преди да публикуваме преведена статия тук, се свързваме с автора, за да получим разрешение да използваме статията му.
Автор на следващите няколко статии е Анди Къркпаткрик – много сериозен алпинист от Великобритания със солиден опит по едни от най-трудните маршрути на планетата. Повече за него можете да прочетете на сайта му.

А сега към “Изкуството да не страдаш”…

Преди години бях на среща във Франция, където едни от най-опитните и запознати дизайнери на планинска екипировка се бяха събрали да обсъждат идеи за бъдещо развитие на дрехите за планинари. Докато бях там, притиснах един от тях и го разпитвах да ми обяснява защо точно ни става студено и измръзваме. Познавах основните принципи на конвекцията, кондукцията и радиативното излъчване на топлина, но исках да знам повече. Той само ме погледна и каза: “Анди, това, което трябва да запомниш е, че няма такова нещо като студ. Има просто отсъствие на топлина”…и това беше всичко!

Нека сме наясно – почти кръгла нула съм по отношение на науката – даже не се явих на изпита си по физика в училище, но това странно твърдение запали такъв интерес в мен, че търсех учебници, за които не вярвах, че някога ще прочета по свой избор. Това, което научих в проучванията си изгражда голяма част от статията.

Твърдението на човека дойде в момент, в който се опитвах да разбера по-добре как тялото ми се афектира от студа, тъй като същата година вече два пъти опитвах големи зимни изкачвания, които ме докарваха до ръба на физическите ми възможности.  Предизвикателството на тези два маршрута – западната стена на Petit Dru и източната стена на Mermoz – се състоеше не в самото катерене, а в това да оцелееш в зимната среда, в която си принуден да катериш.

За разлика от повечето Алпийски стени, на тези изкачвания проблема не беше в ронливи скали, въжета, които свършват в нищото или калпави площадки за осигуряване. Проблема беше в това да се боря с пълна преумора, измръзвания и непрекъснато натрупващите се психическо и физическо изтощение, които са просто част от ежедневното оцеляване.

Наученото от тези големи алпийски предизвикателства – и много други стени и планини като тях – е че изкуството на тези изкачвания не се състои в уменията да преодоляваш маршрути от VII категория или въжета А4, а в това да знаеш как да се грижиш за себе си добре в такава тежка среда. Това е “Изкуството да страдаш”.

В действителност това изкуство не се състои в поносимостта към болка, а в това да знаеш как да не страдаш въобще от самото начало, а когато боли – да разбираш добре защо. И така, двата фактора – науката и опита – се събраха, за да обяснят механиката на страданието и как тя е приложима за самия мен.

Тази статия ми беше много трудна за писане, тъй като опитва да комбинира няколко много сложни елемента – и научни, и свързани с опита – за да обясни защо страдаме в планината.

Както обикновено, статията е базирана на миш-маш от биология, физика и моя собствен опит, и предварително се извинявам на всички доктори и физици, които открият грешки и непълноти тук. Статията не е посветена на екстремния алпинизъм, а на планинарството въобще, на всяко едно ниво, когато пронизващ вятър задуха. Както Desmaison е казал: “На бурята не и пука колко сте опитни!”

Студеното ни охлажда, а топлината ни затопля, нали? Ако живеехме само и единствено в жилища с централно отопление, без да си подаваме носовете навън, това щеше да ни е напълно достатъчно като познание. Тези от нас обаче, които излизаме навън и в лошо време, съвсем скоро научаваме, че ако сме мокри или духа вятър, изстиваме по-бързо. Това може и да изглежда като съвсем очевидно и елементарно, и да го приемаме за даденост, но много новаци не го знаят, което за тях води до жесток урок от планината. Научавайки повече, започваме да разбираме научната обосновка на измръзването и така научаваме повече за конвекцията и кондукцията – двата основни виновника за страданието ни. Смятам, че е от критична важност да се запознаем още по-добре с научните основ, ако искаме да вникнем добре в тази тема и да разберем какво наистина става. Само тогава ще имаме поглед върху всяко ниво на разбиране и наистина ще знаем защо изстиваме.

Всеки атом има енергия и вибрира. Колкото по голяма е енергията му, толкова по-бързо вибрира. Тази вибрация се измерва в топлина и колкото по-бърза е тя, толкова по-голяма е топлината.

Енергията винаги се опитва да постигне еквилибриум, но се движи само от състояние на много енергия към състояние на малко енергия – от топло към студено. Всъщност се случва така, че по-високо заредения атом се привлича към по-малко заредения атом и те се сблъскват, обменяйки енергия към по-малко заредения. Той, от своя страна, се привлича към други по-малко заредени атоми и отдава енергията си на по-малко заредените от него частици. Така енергията (топлината) се прехвърля от атом на атом, опитвайки да постигне еквилибриум. На прост език казано – липсата на енергия е студ, а топлината е изобилие на енергия.

Колкото по-голяма е разликата в температурата, толкова по-бързо е отдаването на енергия. Ето защо, ако ви телепортират от топлото канапе, та на Северния Полюс, няма да издържите дълго, тъй като ще отдавате енергия с голяма скорост.

Атомите спират вибрациите си, само когато не им е останала почти никаква енергия, въпреки че вие като планинар няма да изпитате чак толкова силно влияние (да се надяваме…). Това се случва при температура от -273.15°C (0° Kelvin), известна още като абсолютната нула.

Температурата в тялото ви е 37°C, но външния слой е топъл едва 34°C. Енергията на атомите се отдава по този температурен градиент от вътрешността на тялото ви към кожата, отдавайки по този начин топлина. След това преминава в дрехите ви, а скоростта на отдаване зависи от техните изолиращи свойства. Накрая, енергията преминава от дрехите ви в атмосферата. Този процес се нарича кондукция.

Движите се при -15°C, с 40кг на гръб, в сняг до врата и при 100км/ч вятър…как предотвратявате хипотермията, без в същото време да умрете от топлинен удар? Знанието как да се облечете правилно ще определи дали страдате, или ви е комфортно.

Процесът на отдаване на енергия (кондукция) ще продължи, докато нивата на енергия (температурата) станат еднакви във всички материали, тъй като само тогава ще спре отдаването на енергия между атомите. Това се нарича термален еквилибриум и е много важен принцип. Трябва да го разбираме, тъй като е директно свързан с оцеляването ни в планината.

Ако сложите кубче лед в ръката ви, енергията ще се отдава, докато се постигне термален еквилибриум. Ръката ви ще изстива, не защото студена енергия бива абсорбирана от вашите атомите, а защото топлите ви атоми губят енергията си, отдавайки я на по-студените атоми на леда. За зла участ на кубчето лед, еквилибриум ще бъде постигнат, чак когато водните атоми бъдат затоплени до 34°C. Атомите в кожата ви ще “бомбардират” атомите на леда, докато те не почнат да вибрират като полудели, губейки връзките помежду си и превръщайки се във вода. Тялото ви печели битката, тъй като запасът му от енергия превъзхожда този на леденото кубче.

Ако обаче ви хвърлят чисто голи в ледник, ледът ще има преимуществото и еквилибриумът ще бъде постигнат “в негова полза”, т.е. температурата на тялото ви ще спадне до тази на леда (течностите във вас ще преминат в твърдо агрегатно състояние).
Стигаме до заключението, че оцеляването зависи от това да спечелим битката за термален еквилибриум (твърде малко вероятно, тъй като природата ви превъзхожда многократно с ресурсите си), или зависи от това да имаме ресурсите да водим битка, която не можем да спечелим. В тази битка ние винаги сме губещата страна, но за щастие можем да отстъпваме, за да презаредим с боеприпаси и гориво (храна и топлина), чрез които да продължим бойните действия. Важното в случая е да запомните, че когато нямате повече боеприпаси и не можете да отстъпите наникъде, вие ще изгубите битката и ще станете поредната жертва на термалния еквилибриум.

Хората сме считани за тропически животни и, когато сме голи,  имаме нужда от температура на околната среда от 37°C, +/- един градус, за да оцелеем.

Причината да сме се озовали в северното полукълбо, далеч от топлината на Африка – люлката на човешката раса – е в способностите за адаптация на нашите прадеди – умението да запазват вътрешната си температура. Праисторическите хора открили, че посредством кожите на други животни, пера и материали като дървесни кори, растения и трева, могат да създават мобилен микроклимат, който им позволил да напуснат безопасността на естествения си хабитат.

Това им дало възможност да мигрират по-далеч на север, или във високите планини, в търсене на храна. Умението да се предпазваме и оцеляваме е причината Homo sapiens да бъде толкова успешен и да изтласква Неандерталците все по на север, благодарение на своето усъвършенстване на облеклото.

Човешката способност да запазваме телесната си температура е основата на всички изследвания на непознати земи и колонизации – причината, поради която можем да пътуваме далеч извън естествения си хабитат и да изследваме арктическата пустош, пустините, високите планини и дори космоса.

Както повечето планинари знаят, температурата във вътрешността на тялото е 37°C и трябва да бъде поддържана, с много малки отклонения, ако искаме да сме подвижни и здрави. Тази вътрешност е около 90% от масата на тялото. Основен приоритет за поддържане на температура са сърцето, белите дробове и мозъка. “Черупката” на тялото се състои то слой кожа с дебелина около 1.65mm, средна площ около 1.8 кв м и температура от 34°C. Последното е важно да запомним, ако искаме да разберем колко е важно да намалим загубата на топлина чрез конвекция.

Първата реакция на тялото при падане на температурата му е да започнете да трепери и да настръхнете. Настръхването е опит на тялото да изправи косъмчетата си и да увеличи площта им, постигайки по-добри изолиращи свойства. Освен ако не сте Робин Уилямс обаче, това ще има минимален ефект, тъй като хората сме загубили отромната част от дебелата си маймунска козина още преди милиони години. Треперенето пък е реакция, с която тялото генерира топлина посредством неволеви контракции на мускулите, създавайки триене.

Ако вътрешната ви температура продължи да пада, тялото ви ще ограничи потока на кръв така че да предпази вътрешните органи. Това става чрез намаляване размера на капилярите, по този начин намалявайки кондуктивното отдаване на топлина от кръвта ви. Като армия, отстъпваща към замъка си, тялото ще отстъпва с бой към мозъка, жертвайки по пътя пръсти, ръце, крака и т.н., докато няма къде повече да бяга. Сериозните измръзвания често се появяват в този период.

Тялото ви също ще започне освобождаването на хормони като триоксина, ускоряващ метаболизма, и норадреналин, който ускорява пулса, повишава кръвното налягане и ускорява преобразуването на гликоген в глюкоза, и на мазнините в мастни киселини.

Ако гореизброените не могат да спрат ефекта на охлаждане и вътрешната ви температура падне с 2°C, ще започнете да усещате ефекта от хипотермията. Бързо ще станете объркани, ще загубите координацията за прецизна работа с ръце и крака, ще станете летаргични – по-голямата част от това е заради мозъка, който приоритизира собственото си оцеляване. Този период може да влоши излагането ви на студа, тъй като е вероятно да не сте в достатъчно добро състояние, че да се предпазите от него, или пък умственото ви състояние е влошено и не можете да осъзнаете нивото на опасност, нито да се оттеглите от битката, когато трябва. Поради тази причина е много важно всички партньори в едно изкачване да са наясно с първите симптоми на хипотермия, за да могат да се намесят навреме.

Ако температурата на тялото ви продължи да пада, мускулите ви ще започнат да отказват и вътрешния термостат на тялото ви ще спре да работи. Ако това се случи, шансовете ви за оцеляване са почти нулеви, освен ако планинските спасители не са ей зад оня камък там наблизо, или ако другарите ви не реагират светкавично бързо. За съжаление в много обстоятелства – например на някоя скапана площадка по средата на изкачване през буря – не може да бъде направено кой-знае-какво.

Когато тялото ви изстине с още 5°C, ще бъдете дълбоко и сериозно хипотермясали и ще изглеждате мъртви. Изпомпваната от сърцето кръв и артериалното кръвно налягане ще бъдат намалени, заедно със спадане във функциите на цялостния кръвообмен и тези на мозъка. Жертви на хипотермия са били връщани в съзнание дори при вътрешна температура от 15°C, но при инциденти в планината, хипотермията е, като правило, смъртоносна.

ДА ПРИЛОЖИМ НАУКАТА

И така…това какво ви грее вас – притиснатия от буря планинар в реалния свят?

Обмена от топла към студена енергия директно е свързан с разбирането как да запазим вътрешната си температура. Само чрез забавянето на топлообмена можем да работим на терен и да останем живи в студа. За да постигнем това, трябва да построим стена между топлото ни тяло и студения въздух навън. Това изисква от нас да разбираме принципите на изолазията и как да увеличим ефективността и..

Изолация

Основният съюзник, който имате в битката срещу мощната студена околна среда – е изолацията. Изолаторите забавят отдаването на енергията на атомите и в случая на облеклото – са изградени от вид “гъба”, която стабилизира въздуха. Въздухът се състои от атоми, които са изгубили връзката помежду си и се движат из пространството произволно (газ). Нестабилните флуиди са лоши изолатори (било то вода или въздух), но когато са стабилизирани, са едни от най-ефективните, тъй като предотвратяват контакта между тялото и флуиди с ниска енергия (студения въздух). Поради тази причина, материите без пори работят най-добре в условия на силен вятър (ветровки, например).

Колкото по-дебела е изолацията, толкова по-бавна е кондукцията.Колкото и дебела да е тя, обаче, кондукцията винаги ще продължи! Ето защо няма проблем да облечете пухенка и да се стоплите за няколко часа, през които не се движите, но в крайна сметка пак ще изстинете, тъй като не спирате да отдавате топлина.

Как да се изолираме

Ако бяхте къща, ситуацията е проста и изисква само достатъчно стиропор и фибростъкло. Вие, за нещастие, сте живо говедо, което не само иска да щъка насам-натам, но и има нездравословното влечение да отива на места, които са твърде студени, че да може да оцелее там. За капак на всичко, често сте натоварени само с ограничени запаси от енергия, с която да се отбранявате от студа.

Добре е да запомните тази аналогия, тъй като с опита ще видите, че много планинари, не разбират, че увеличаването на изолацията не води задължително до по-комфортно преживяване и се обличат все едно са апартамент, а не човешко същество.

Често са необходими само няколко милиметра от правилната изолация, за да създадат комфортен микроклимат, около носещия дрехата. Това може да се види при животни, които успешно живеят в студа – вълци, полярни мечки, лисици…

Поради факта, че уловения в дрехите въздух е основния изолатор, от критична важност е да се постигне стабилна атмосфера вътре в материята. Иначе тялото постоянно ще трябва да затопля един непрекъснато изстиващ микроклимат. Заради това, ветроустойчиви материи като Ventile и Pertex винаги са били много важни за планинарите.

Когато преценяваме какво да облечем, трябва да вземем предвид не само необходимата изолация от студа, а и очакваните нива на топлоотдаване. Тялото в движение може да произвежда 1,600% повече топлина, отколкото в покой – една от причините да наблюдаваме арктически изследователи, които теглят шейните си само по термобельо при -25°C, докато изкачващи Еверест се движат в пухени костюми при едва -15°C. Веднъж щом разбирате добре изолацията, следващият най-важен момент, който трябва да изясним напълно е, че…

“Да се затоплите прекомерно е най-лошия начин да се поддържате топли”

Ако се движите много активно или околната температура е над 37°C, или и двете, температурата ви ще се повиши. Когато кожата ви достигне 37°C, ще започнете да се потите. Това е опитът на тялото да се охлади, чрез конвективно отдаване на топлина. Както всички знаем, когато кожата се намокри, водата се изпарява от нея, охлаждайки я по този начин. Това се засилва, ако има движещ се покрай кожата ви въздух (вятър), който да предотвратява натрупването на влажен въздух близо до повърхността и. Така повече водни молекули напускат кожата, отколкото се връщат, увеличавайки значително кондукцията. Колкото по-голяма е скоростта на вятъра, толкова по-бързо е изпарението и толкова по-бърза е загубата на топлина. На всяка водна молекула и е необходимо голямо количество енергия, за да напусне кожата, тъй като трябва да скъса няколко водородни връзки, за да премине в газообразно състояние.
Скоростта на гореописаната загуба на топлина се влияе главно от скоростта на вятъра и околната температура, известни заедно като “wind chill”. Фактическото количество загубена топлина зависи от площта на изложената на атмосферните условия кожа – т.е. колкото повече кожа е покрита от дрехите, толкова по-малко ефективно е изпарението. Този процес е много ефективно оръжие за регулация на вътрешната температура.

Именно тук лежи проблема с потенето. Всичко е било наред, когато са ни преследвали съблезъби тигри през джунглите, но не и няколко млн. години по-късно, когато пердашехме през дъжда към хижата на Шотландския Алпийски Клуб с всичките зимни дрехи върху нас. Проблемът е в това, че когато планинарят се поти, изолиращия слой се просмуква с влага, правейки въздуха в него много по-лош изолатор, тъй като енергията вече може да бъде отдадена много по-бързо чрез водата, която подскача насам-натам в материята. В началото изолиращия слой ще изравни температурата си до тази на прегрялото тяло, постигайки термален еквилибриум, но мократа ви вече кожа впоследствие ще задълбочи проблема.

Ще можете да охладите тялото или чрез намаляване на околната температура (промяна в климатичните условия или надморската височина), да забавите отдаването на енергия в мускулите (да спрете да се движите) или да махнете някой от изолиращите слоеве, за да може по-лесно да протече изпарението.

След като дрехите са наситени с влага, ефекта на охлаждане може да се увеличи, особено ако защитаващия от вятъра слой бъде махнат от системата и температурата на кожата ви постепенно ще се върне до 34°C. Ето тук започват проблемите! Ако бяхте гол, потта просто ще се изпари, след като сте се охладили, но това няма да е случая, ако сте облечени в пропития от пот флийс.

(БЕЛ. ПР. – FLEECE – МАТЕРИИ, КРЪСТЕНИ ТАКА, ЗАЩОТО НАПОДОБЯВАТ КАТО КАЧЕСТВА ВЪЛНАТА НА ОВЦЕТЕ. В БЪЛГАРИЯ СА ПО-ИЗВЕСТНИ КАТО “ПОЛАР”, КАТО ВСИЧКИ ФЛИЙСОВЕ ГРЕШНО БИВАТ НАРИЧАНИ ТАКА, ЗАРАДИ ФИРМАТА POLARTEC – НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ПРОИЗВДИТЕЛ НА ФЛИЙС ОБЛЕКЛА).

Въпреки, че термостата в тялото ви е изключил климатика, в момента се възстановява комфортната температура на кожата ви. Тялото продължава да губи топлина и съвсем скоро ще трябва отново да извършва физическа работа, за да повиши температурата си. Ако този процес съвпадне със забавяне на вътрешното генериране на топлина (почивка за храна, снимка на върха, счупен таз и т.н.), тялото ви изведнъж е поставено в много опасна ситуация и е много изложено на студа. Това е преохлаждането и то е един от основните причинители на хипотермия. “Бурята отвътре”, а не “бурята отвън” може да ви убие. Чудесен пример за това, от природата, е как животни, преследвани в тежки арктически условия често умират от хипотермия, заради преохлаждане, след като вече са избягали от хищника.

Поради факта, че дори много тънък слой суха изолация е достатъчен да създаде “активен” микроклимат, ако разбирате добре преохлаждането, можете да се научите как да го избягвате, доколкото е възможно. Така ще можете да поддържате комфорта – ако сте правилно екипирани – в почти всякакви температури.

Никаква пот!

Да започнем с това, че не трябва да се осланяте на вълшебни влаго-отвеждащи материи и “дишащи” мембрани. Производителите на материи и облекла за планината ще ви убеждават всячески, че имат технологията, с която да ви поддържат сухи и топли, независимо от условията, но това е навъзможно, тъй като проблемът сте ВИЕ, а не дрехите.

Дори лека плетена жилетка – най-дишаща дреха въобще – ще се изпоти и ще повиши температурата ви над 37°C, ако сте много активни. Как тогава слой полипропилен или полиестер въобще може да си въобразява, че ще ви предпази от преохлаждане?
Не може.
Първата линия на отбраната срещу прегряването и преохлаждането е да знаете как да използвате тези супер-материи парвилно, за да не ги карате да правят невъзможното.

Първостепенният ви приоритет е, посредством контрол над вентилацията и дебелината на изолиращия слой, да поддържате температурата си така, че да ви е леко хладно. Това е с цел да предотвратите температурата на кожата да достигне 37°C, да активирате вътрешния си термостат и да предизвикате потене.

Ако наблюдавате много опитен катерач при подхода към катерачен обект, ще забележите, че или носят много малко дрехи, или ако носят много дрехи заради лошо време – ще се движат достатъчно бавно – така че да ограничат топлината, която произвеждат. По този начин регулират изпарението, така че да не претоварят системата си от дрехи. Физическата форма също играе важна роля, тъй като човек в добра форма полага много по-малко усилия от такъв извън форма, и съответно ще се поти по-малко.

Неопитните, от друга страна, често ги виждаме да носят всяка дреха, която притежават и да си изпотяват мандаринките до степен на сваряване. Именно затова те са първите, които искат да спрат за почивка, първи се дехидратират (пиенето на много студена вода също намалява телесната ви температура чрез отдаване на топлина от корема ви към водата) и са първите, които се преохлаждат.

Неопитните (и тези, които така и не се научават) обличат всичките си дрехи още в самото начало, защото не осъзнават (бел. пр. – или просто не знаят) колко енергия произвеждат мускулите им, щом започнат да се движат. Случвало ми се е да отивам в планините Cairngorm с новаци, които носят пълен комплект термобельо, флийс, мемрбана и гащеризон, шапка и ръкавици…докато аз съм облечен само с тънък софтшел. При спиране аз просто обличам пухенката си и почвам да се пека блажено, докато те се препотяват, преохлаждат и съвсем скоро имат нужда отново да се движат, за да не измръзнат.

Предимство чрез правилните материи

Второто най-важно нещо е да ползвате материи, които ви дават най-голямо предимство в две направления:
1. Намаляват преохлаждането чрез материалите и конструкцията си
2. Дават ви предимство дори ако се напоят с влага, когато потенето не може да бъде избегнато.
Така можете да постигнете по-добро представяне на терен и да увеличите комфорта и вероятността да оцелеете. Памукът е най-ужасната материя, що се отнася до студено време, защото е необходимо напълно да се просмуче с вода, преди да започне да предава водните молекули на следващия слой. Това означава, че ще се преохладите и ще продължавате да се преохлаждате. Затова памукът е подходащ за тропичните условия, тъй като увеличава отдаването на топлина, спомагайки за охлаждането.

Трите най-важни качества на дреха, която предотвратява преохлаждането са:

Дрениране

(способността да изсмуква влагата от кожата към външния слой на материята)
Влагата трябва да бъде отвеждана далеч от кожата ви, така че кондукцията и изпарението да се намалят до минимум. Това може да бъде постигнато по няколко начина, но най-честия подход е чрез хидрофилно покритие, или чрез конструкция на текстила, улесняваща капилярно действие. Любимите ми материи са тези, което покриват най-голяма площ от кожата, но имат минимална контактна площ с нея, и в същото време са с по-плътна външна страна. Плата близо до кожата абсорбира влагата и подпомаган от отдаваната топлина я трансферира към по-плътната външна повърхност на плата. Веднъж там, влагата е разнесена върху много по-голяма площ (тъй като е на по-плътната страна на текстила), и може по-лесно да се изпари или придвижи към следващия слой дрехи. Влагата, уловена във връхчетата на материята от вътрешната страна може да бъде загрята изключително бързо, намалявайки кондукцията чрез постигане на термален еквилибриум и въздуха между конатктните точки може да изсъхне по-бързо. За такива материали често се казва, че са “топли, когато са мокри”. Това са например флийсовете и материи, наподобяващи козина или пух (micro pile fabrics).

Плътност

Дебела и плътна материя ще задържа по-малко въздух и повече влага, сравнена с по-малко плътна и пухеста материя. И тъй като въздуха е много лош кондуктор, това е основно качество, когато става въпрос за топлина. Също така е много по-лесно да се премахне влагата от въздуха, отколкото от материя, така че времето за съхнене и топлината при мокро състояние са също свързани с плътността на материята. Съвременните флийсове, micro-pile материи, пухени и синтетични пълнежи са добри примери.

Разтегливост

Колкото по-близо е до кожата плата, толкова по-добре се случва топлообмена. Това не е ли лошо обаче?
Не е, тъй като колкото по-бързото постигнете термален еквилибриум с бельото ви, толкова по-малко кондукция ще протича и може по-бързо да се постигне перфектен микроклимат. Този плътно-прилепнал слой ще бъде много ефективен в стабилизирането и възстановяването на еквилибриума, ако носещия се загрее или охлади много. Също така, грам за грам, ще се справя много по-добре от по-дебела, по отпусната и не-толкова ефективна дреха. Ето защо плътно прилепващ неопренов костюм е по-добър от твърде свободен тъкъв, въпреки че и двата са напълно просмукани с отнемаща топлината вода. Разтегливите next-to-skin слоеве са най-добрия вариант, но повечето модерни такива дрехи сами се подкопават с твърде отпуснатия си дизайн, за да могат да минат и за ежедневно облекло.

Обличане срещу преохлаждането

Обличането по слоеве, независимо дали е по конвенционалния метод, или по модифицирана “софт шел” система, е най-ефективния начин да регулирате топлообмена си в най-различни температурни условия. Можете да постигнете добър микроклимат, който позволява на влагата бързо да се отделя от вас посредством кондукция и изпарение като използвате термобельо, което е плътно-прилягащо и разтегливо, с ниска плътност и тънко. Ако пък се окаже, че е по-студено, тогава тънка ветровка върху термобельото би трябвало да създаде добър работен микроклимат дори в най-студените условия, тъй като ветроустойчивия слой създава условия, в които вятъра не може да открадне топлината ви (не са ви нужни дебели флийсове, за да създедете микроклимат). Ето защо често виждате катерачи в хималаите да носят само термобельото си, или само термобельо и защитен слой (ветровка или мембрана).

Вентилацията също е от критично значение и точно заради това много софтшел системи работят много ефективно (Buffalo, Montane и т.н.) – те дават на планинаря един слой, който върши три неща едновременно (термобельо, изолация и защитен слой – shell), което позволява да се вентилирате напълно, когато генерирате много топлина.

Този тънък активен слой може много лесно да се регулира само чрез увеличаване или намаляване на топлообмена (скоростта) или чрез слагане и махане на ръкавици и шапка (ок. 6% от топлоотдаването се случва през тиквата, нали знаете). Ако чувствате, че тялото ви се преохлажда, просто обличате още едно тънко термобельо под софтшела. Най-якото тук е, че няма да се потите като животно и така е по-малко вероятно да се дехидратирате, което е още една от причините да ви е студено. Дори да ви е леко хладно, когато достигате целта си, всичките ви изолиращи слоеве ще бъдат сухи и обличайки ги в този момент, ще можете максимално да се възползвате от свойствата им.

Накрая – функционалността е от критично значение! Уверете се, че всяка част от вашата система от дрехи е съвместима с останалите и ви позволява да я обличате и събличате лесно. Не се вглъбявайте само в това дали можете лесно да сълбечете гащеризона си – всяка част от изолацията трябва да е еднакво гъвкава като другите.

Финален изпит

Ей го на – миш-маш от информация, който лично за мен промени начина, по който гледам на студените светове, което понякога посещавам. Сигурен съм, че има много части, които са объркващи, или направо са си грешни, но се надявам да предизвикам интереса ви, както при мен, да помислите малко повече в насока запазване на телесната ви температура.

Надявам се тази статия да ви помогне да разберете как да ви е по-комфортно завбъдеще или пък ако сте карък, или просто мазохист – да научите изкуството на страданието от личен опит.

PS:

Ако ви харесва това, което правим, имате мнение, конструктивна критика или препоръка, можете да оставите коментар под статията, или да ни последвате в Instagram and Facebook.
Също така, можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки 1EUR през този бутон ^_^