„Искам да ме снимаш на Кончето!“- отсече Бранков.
Това е предложение, на което една дама не може да устои!
Набързо хвърлихме по едно око на метеото и към 03.30ч стартирахме по захода за Джамджиев ръб. Беше топло и дори аз, обикновено, наричана с любов „змията….ъ… такова- жената, де“ движех само по термобельо, а почти пълната луна изключваше нуждата от челници.
В началото на захода сняг почти липсваше, а на финалните части имаше нелош фирн. Условията бяха доста добри за това време на годината.
Излизайки на ръба, обаче, за пореден път се убедихме, че прогнозата не е това, което трябва да е, и очаквания 20- 30км/ч вятър явно беше решил да не спазва ограниченията. Поривите доближаваха 100км/ч и запращаха в лицата ни милиарди ледени кристали. Естествено big ice, little brain, никой от двамата не се сети да вземем маски. Комбинацията от на моменти тотална липса на видимост, а също и чуваемост, какво се опитва да извряка дргарчето и канските мъки да запазим равновесие по ръба, докато лекия полъх от форкаста си полъхваше, правеше преминаването меко казано неприятно.
Проклинайки се за пореден път и търсейки си някакво разумно оправдание, си повтаряхме, че няма нищо по- хубаво от лошото време. И точно тогава първите слънчеви лъчи започнаха да къпят хоризонта в злато. Вятърът продължаваше да завихря снега във всевъзможни форми и рисуваше неповторим спектакъл. На този фон фигурите на Пенчо и Салиф – свръзката, с която се засякохме в началото на Джамджиеви скали, изглеждаха като призрачни.
На слизане от Вихрен, насреща ни Кутела и цялото мраморно било се кипреха в розово. На Кутела вятърът утихна. От върховата кота до заслона на Кончето теренът представляваше кора върху мек захарест сняг.
Понеже Бранков все намира кусури на моите пъртини- криви били, малки стъпки, допотъвал в тях…- през цялото време водеше той. И през цялото време естествено мрънкаше – щели да му станат синки на копитата от тая кора.
Когато най- сетне се дотътрихме до заслона, като една видна кифла, веднага забрави за неволите си и започна да позира за фейса.
Последва лек намек как трябва да се изрине снегът от врата на заслона и аз набързо сглобих лопатата и се захванах да разчиствам, за да може фотомоделът да влезе. Така заслонът получи новия авторски календар „Живи планини“ за 2020г.
Живи планини можете да поръчате от HERE.
33% от цената се даряват на деца в нужда чрез каузата #Chilipeppers.
И не забравяйте да лайкнете кифлата на снимката!
English 
Bulgarian