BIG ICE PERU #4 – Quitaraju (6040m)
Между 1-ви и 29-ти септември 2019г, екипът на Big Ice Expeditions прекрахме 23 дни в перуанските Анди, с цел технични изкачвания на върхове над 5- и 6000м от веригата на Cordillera Blanca. Това е четвърта част от нашия пътепис от експедицията.
Вече бяхме от 10 дни в Перу и бяхме качили два върха – 5418м и 5760м – за аклиматизация. Бяхме достигнали и 6200м по югозападния ръб на връх Chopicalqui (6354m).
Крайно време беше да се насочим към основната си цел – първият ни техничен шестхилядник – връх Quitaraju (6040m).
На 12 септември отпътувахме от Huaraz към селото Cashapampa и след натоварване на две магарета с инвентара и провизиите, започнахме трека до базов лагер на Quitaraju.
На следващия ден достигнахме базовия лагер, разтоварихме едните магарета, натъпкахме раниците, натоварихме двукраките магарета от Big Ice и се изкачихме до морени лагер на 4900м. Разпънахме палатката тъкмо навреме за бурята, която продължи и през по-голямата част от нощта, но не пропусна да разкрие за нас един страхотен пейзаж на лунна светлина. Целият венец на масива Pucajirka се виждаше като на длан!
На 14.09, малко след изгрев, с провизии за 5 дни, започнахме изкачването си към щурмовия лагер на Quitaraju. В идеалния случай, това щеше да ни отнеме максимум 2/3 дни, но искахме да имаме резерв.
Освен това, имахме намерение, при възможност, да се изкушим и с допълнителна цел в района…
От предварителна информация знаехме, че именно „захода“ през ледника е технически най-сложната част от цялото изкачване и включва пасажи от 70-80° лед, които ще трябва да преодолеем с раници над 20кг, на височина над 5400м.
За съжаление, през целия ден, екипа имаше проблеми с преумора. Това наложи да движим с понижена скорост по морената и лесните склонове на ледника.
Също така, достигайки трудните пасажи, се наложи раниците да бъдат пренасяни през тях една по една от здравия член на екипа, а втория да катери лек.
В наша полза беше факта, че този сезон „захода“ е в отлично състояние, без много надвесени сераци и със сравнително лесни технични участъци – първия пасаж беше от раздробен, но здрав син лед с малък наклон, а финалния представляваше около 50м отличен фирн с максимален наклон около 60-65°.
Много ни помогна и факта, че срещнахме под финалния пасаж солов катерач от САЩ, който слизайки, беше оставил три рапелни фирнови клина и ледена цев. Това спомогна за по-бързо и добре осигурено преминаване на водача на свръзката с багажа. Няколко часа преди залез бяхме прехвърлили превала и установихме лагер на леденото плато, на 1ч от первазната цепнатина под северната стена на Quitaraju.
Заради скорошни свидетелства за каменопади и ледопади от североизточната стена на върха, не посмяхме да направим лагера си по-близо.
На 15.09.2019 в 01:00 започнахме щурма към върха. С точно 1ч заход преодоляхме начлите склонове (до 45°), достигайки бергшрунда и изградихме площадка под него.
Преодоляването на цепнатината стана с 50м въже, при средна трудност около 45-50° и кратки пасажи надвесен лед/сняг до 95°.
С още 8 пълни дължини на въжето, около 10:00ч достигнахме върховия ръб, преодолявайки разнообразни и интересни снежно-ледени форми, с по-високи трудности (до 65°) от тези, посочени за маршрута в гидовниците.
След още 30 минути по интересния върхов ръб, преодолявайки още около 120-150м, достигнахме връхната кота на 6040м…в почти непрогледна мъгла!
Получи се хубав, но изтощителен маршрут с дължина около 500м и трудности от 45-65° по стената и до 95° на бергшрунда, а чувството на върха беше страхотно!
Заради повишаването на температурите с напредването на деня и изложението на стената, а и за да спестим време, решихме да слезем по западния ръб на върха, който е категоризиран като по-лесен – само няколко рапела и кратки пасажи за откатерване.
Така щяхме и да направим пълен траверс на върха.
Започвайки слизането обаче, се сблъскахме с големи козирки и много ниска видимост, заради облаците обвили ръба.
Достигайки част от трудностите по самия ръб, над западните части на северната стена, огледахме отново стената и, установявайки, че в този участък тя се състои само от здрав син лед, решихме все пак да да спуснем по нея, вместо да рискуваме пропадане с козирка.
С 6 рапела от абалакови достигнахме бергшрунда и, оставяйки два фирнови клина на рапелната площадка, спуснахме около 12м в пълна камбана, преди да се прехвърлим през цепнатината и да спуснем ходом по 40-градусовия склон под нея.
Пресичайки леденото плато под върха, в 16:30ч достигнахме лагера си.
Основния проблем на Quitaraju, всъщност е, че точно отсреща му се кипри не кой да е връх, а именно Alpamayo. И макар в подготовката за експедицията да го разглеждахме като много слабо вероятен бонус, само при наистина много стабилни условия (заради високата обективна опасност по стената) и само ако се чувстваме в супер форма…то застанали под него, нямаше как да не се изкушим поне да пробваме…
В деня, след като изкачихме Quitaraju, бяхме способни само да реанимираме в палатката.
Щях да проспя блажено целия ден, но след като простата алармира в 05:30ч, едно събитие тутакси ме накара да изскоча от палатката и ме държа нащрек през целия останал ден.
Двойка чешки алпинисти захождаха към стената на Alpamayo в нетипично късен час. Беше ми интересно дали ще успеят, а и чрез тях щяхме да видим пътя нагоре и – живот и здраве – да чуем то първа ръка как са условията по стената. Започнах периодично да снимам техния танц по леда и спектакъла на облаците, ту обвиващи плътно стената, ту пускащи алпинистите от сивия си хват.
Беше спектакъл, който определено ще запомня за цял живот!
Запознахме се с момчетата, когато ги посрещнахме в късния следобед. Потвърдиха, че условията по самата стена са добри, но не са успели да се изкачат до самия връх заради нестабилни снежни гъби по ръба.
Решихме на следващия ден да опитаме преминаване по друг маршрут в центъра на стената – French Direct (270м, 55-65°) – тъй като изглеждаше, че в горната му част има кулоар, водещ към най-високата козирка на върха.
По залез вечеряхме и легнахме да поспим преди атаката в полунощ, но съня ни, естествено, беше много неспокоен…
Можете да видите цялата ни история от Перу като гледате на запис нашата благотворителна презентация „BIG ICE: PERU“!
50% от всяка продажба ще дарим на Chili Peppers в подкрепа на деца от семейства на прага на бедността.
Кликнете на снимката по-долу, за да купите своето видео от Клуб на Пътешественика!
Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.
English 
Bulgarian