BIG ICE PERU – НАДОЛУ…
Кой е най-страшния момент, когато катериш един голям леден връх?
Може би надвесените ледове и нестабилен сняг на бергшрунда (первазната цепнатина под стената)?
Или може би почти отвесните склонове от безкраен и пластичен син лед, в които ритмично забиваш сечива и предните зъби на котките?
Катерене ли? Глупости! Това все още е „захода“ към височинния лагер…
Да не би да са опасните върхови ръбове с огромни надвесени козирки и сложна структура, караща те да преглъщаш тежко и да стъпваш възможно най-внимателно?
А всъщност, тези елементи от катеренето, макар и опасни сами по себе си, ги възприемам като голямо удоволствие и интересно предизвикателство.
Финални опасни метри по ръба, преди върха на Quitaraju (6040m)
Това, обаче, което наистина ми изкарва ангелите, кара косата ми да се изправя и да затаявам дъх в очавкане на пълния ужас е…слизането!
Когато се спускаш на въже по една голяма стена, съвсем на майната си, има толкова много неща, които могат да се объркат…
И двамата в свръзката, на практика, висите на едно тънко въженце, прекарано през V-образен канал в леда, пробит от най-дългите ледени цеви, с които разполагате.
На теория, този, т.нар. „абалаков“ в леда, в зависимост от материалите, с които е направен и общия обем лед между двата канала, издържа между 700 и 1100кг товар, преди да се счупи. На теория, в „лабораторни“ тестове на идеален лед, при постоянен статичен опън без динамични удари по „абалаковия“…
А на практика, слънцето пече стената цял ден, на някои места от леда тече вода вече…бързаш, защото с всяка секунда условията стават все по зле и в същото време се опитваш да спускаш равномерно, за да не причиняваш с подскоци малки динамични удари на и без това кофти леда…
Мда…страшничко…
Но за мен нещата са лесни. Имайки късмета да съм по-дебелия в свръзката, аз винаги слизам първи, а моя рапел е осигурен и от дублаж с дълга ледена цев, понякога дори две.
Стигам до края на въжето, завивам още 2 ледени цеви, осигурявам се, тестваме дали ще можем да издърпаме въжето и давам сигнал на мадам да слиза.
Тя следва стриктно процедурата. Първо се осигурява към въжето и го натоварва добре, за да провери още веднъж здравината на „абалаковия“, след което маха дублиращите ледени цеви, отпуска теглото си на въжето, увисва, практически, на една единствена точка, в която доверява целия си живот…и тръгва…
А аз затаявам дъх и до последно не спирам да се питам. Ще издържи ли това тънко въженце, така елегантно прекарано през няколко кубични сантиметра лед…?
Мадам рапелира по перфектен син лед по северната (за южното кълбо – слънчевата) стена на Nevado Quitaraju (6040m)
10 март в Пловдив и на 31 март в Бургас ще можете наживо да чуете разказите ни от високите върхове на Перу по време на благотворителните ни презентации в подкрепа на Chili Peppers / Люти чушки
За резервация на билети, кликнете на „Tickets Available“ във FB събитието:
Пловдив: BIG ICE: PERU
Бургас: BIG ICE: Перуанските Анди
Mожете да поръчате снимките от този пост в печатен формат на МДФ основа в размери 40х30см (50лв) и 60х40см (75лв). Печалбата от продажбите ще бъде дарена на Chili Peppers / Люти чушки в подкрепа на деца от бедни семейства и „центрове за настаняване от семеен тип“
***
Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.
English 
Bulgarian