#CleanTheMoutnain: Мусала

В рамките на пет дни, малък екип от високо-мотивирани и обичащи планината доброволци успяхме да нарежем, подготвим и пренесем до вр. Мусала над 2 тона метални строителни отпадъци.

От там, приятелите ни от Към Върха ще ги свалят постепенно с товарния лифт към Бели искър, откъдето Национален Парк Рила са поели отговорност да ги извозят.

По време на тази малка и леко термопилска акция в лицето на динамични метео условия и брутални за участниците натоварвания, редовните ни доброволци извършиха около 96 изкачвания на вр. Мусала.
Отчитайки и изкачванията на неочакваната, но безценна помощ в лицето на студентска група от НСА, водена от Дойчин Боянов и Александър Шопов, както и ученическа група на ТД Златица, и няколко случайни туристи, общия брой изкачвания на върха надхвърля 150!

Огромно благодаря на всички, взели участие в това епично преживяване.

Определено ще го запомним за цял живот!

Тази статия е своеобразен доклад за събитието.

Подготовката за акцията започна още в края на 2017г, в един непринуден разговор със Захари Недялков.

Впоследствие, Захари се натовари с целия административен и организационен багаж покрай събитието. Месец преди да започнем имахме необходимите официални документи и пълните подкрепа и съдействие от Национален Парк Рила.

Обявихме събитието във фейсбук и започнахме да набираме доброволци.
С напредването на времето обаче ставаше ясно, че поне по прогноза се очаква всички условия да бъдат срещу нас…

Въпреки това, стиснахме зъби и започнахме работа в сряда, 04 Юли, малко преди обед. На терен бяхме двама души – Бранислав Бранков и Светослав Угринов. Късния следобед към нас се присъедини и Радослав Пиргов с ценен товар от 15 диска за шлайфа (наличните опукахме за нула време по дебелите железа и тръби).
Работата него ден продължи до тъмно като в процеса сортирахме и нарязахме близо 70% от натрупаните отпадъци. Направихме и един контролен заход до вр. Мусала с около 30кг товар, с цел преценка на времето и темпа, с които можем да изнасяме материали нагоре. На слизане „спасихме“ от сигурно „умиране от страх“ и двама прави и здрави холандски мъжаги, които бяха одрищили гащите при пресичане на „леда“ – единствената останала подобна на магистрала преспа под върха.

На 05.07 Светльо и Радо продължиха рязането, докато аз започнах совалките с товари към върха. Целта за този ден бе довършване на подготовката и изнасяне на повечето обемни и тежки товари, които не биха се събрали в раниците на хората, които евентуално биха дошли да помогнат.
След като нарязаха всички подготвени материали, привечер, Светлю и Радо слезнаха от планината поради служебни ангажименти.
Аз продължих изкачванията, завършвайки с 10 успешни, малко преди залез.
Общото тегло на изнесения товар беше около 250кг, по собствена пренецка.

Късно вечерта Светльо се обади, че на следващия ден пак ще се качи да помага в изнасянето, тъй като служебния му ангажимент е изместен напред във времето.

В петък, двамата с него продължихме носенето като той се присъедини в късната сутрин и заедно пренасяхме железа до вечерта. За мен това беше поредното доказателство, че Светльо е мъж на място и истински планинар!
Не съм го чул нито веднъж да се оплаква или да казва нещо негативно!
Катеренето ни вървеше леко, с многобройни шеги и типичната за нас камара простотия.

Около обед се случи нещо, което стопли сърцата и на двама ни, и ни зарадва неизмеримо!
Група от около 28 студенти от НСА, водени от Дойчин Боянов и Сашо Шопов бяха нарамили по 1-2 железа или метални въжета всеки и катереха към върха. Много се зарадвах да видя в груапата Цветомир Георгиев и шемета Миро Спасов. Невероятно добра среща, момчета!

БРАВО на всички вас!

С не особено големи усилия, тази група успя с едно изкачване да постгне същото, което ние двамата правехме с 5-6 курса – смятаме, че товарът който са изнесли е около 200кг общо, а купчината отпадъци изглеждаше сериозно намаляла дори от върха!

„Обединението прави силата“ – като че ли – има добра почва у нас все пак!

Привечер към нас се присъединиха Валентина и Борис Димитров, които направиха по един курс него ден. Малко преди залез Светльо отново се насочи обратно към долината, а с Борис направихме финален – 11-ти за деня – заход към въхра с тежки товари.

В събота – 07 юли – броя ни постепенно се увеличи до 11 души, от които 6-8 в непрекъснато движение към върха и обратно, независимо от условията.
Сработването на екипа се получаваше без нужда от думи. Тези хора, които почти не се познаваха до момента, работеха заедно като добре смазана машина.
Доброволците в готовност катереха към върха. Тези, които „почиваха“ помагаха – носеха вода и храна или се заемаха с подготовката на останалите долу отпадъци – пак рязахме винкели, за да са по-удобни за носене, сгъвахме ламарини с големия чук и пак носехме нагоре. В момента, в който се появеше „празнина“ – допълнителна задача например – веднага някой се заемаше с нея и работата не спираше.
Сглобихме един наистина добре действащ екип, без дори да се стараем!
Общата цел и кауза ни обединяваха по начин, който не може да се опише с думи.

Преди обед към нас се присъединиха Стойко Синапов, Ели Дангова, Елена Реукова, Никола Костов и Иван Златев.
В ранния следобед, получихме помощ от ученическа група на ТД Златица, наброяваща около 35 души, а също така и надъхвахме минаващите покрай нас туристи да се включат с малко помощ. Благодарение на отзовалите се, отново стопихме размера на купчината с огромен процент!

В края на деня, след кратка буря и в условия на ниска видимост, почти цялата основна група доброволци извършихме последното за събота изкачване до върха. За много от нас, това беше десетия курс в рамките на този ден.

Планината беше с нас и към сладката умора добави наградата на страхотна предзалезна светлина!

Неделя – 08 Юли
Ставането в този ден беше трудно за всички. Натрупаната умора вече си казваше думата, но все още имахме работа!
Валя и Никола – въпреки дребния си ръст – вече ни бяха изпреварили и въртяха курсове към върха с тежки товари. Сърцата на тези хора определено надхвърляха скромния им ръст, при това с ужасно много! Бяха възхитителни и дадоха начална скорост на всички ни.

Започнахме допочистването в сградата на стария заслон и извадихме от там всички останали отпадъци.

Поради липсата на електричество, породена от вчерашната кратка буря, бяхме принудени да „донарежем“ извадените от заслона тежки винкели и рамки, ползвайки чук, взет назаем от метеоролозите на върха и малко от добрата стара архимедова лостова механика, с незаменимото участие на камънака около езерото.
В късната сутрин към нас се присъедини Данил Николов, а Иван и Валя трябваше да се оттеглят.
До обяд вече бяхме изнесли почти всичко нагоре.

Остана материал само за един финален курс.
Изчакахме цялата група от останалите на терен 8 доброволци да се събере, за да катерим заедно. Напълнихме раниците, закрачихме заедно и отново стигнахме върха за около 30 минути.

Горе, в типичната за успеха на едно голямо начинание еуфория, започнахме да вдигаме присъстващата там щанга, взела се от бог-знае-къде ( не сме я качили ние, въпреки спекулациите 😀 ). Всеки, който желаеше, я вдигна толкова пъти, колкото е качил върха в рамките на акцията.
Естествено, не минахме без да станем атракция за чуждестранните туристи, пеейки на висок глас…

С това нашата малка акция приключи.
Слязохме в заслона, за да отпразнуваме с масивно ядене, след което просто си слезнахме от планината.

Част едно беше завършена. Остава само отпадъците да бъдат постепенно свалени с кофата до Бели Искър и извозени от служителите на НП Рила.

ИЗВОДИ

Общ брой изкачвания от Ледено езеро до връх Мусала: 150+
Обща положителна денивелация: над 30 700 м!
Общо тегло на пренесения товар: над 2 тона!

Ето и малко обективна статистика от събитието във фейсбук:
Достигната аудитория: 57 800 души.
От тях, отговорили със „заинтересован“ или „присъстващ“: 799 души – 1.38 %
От тях, отворили линка за регистрация: 68 – 8.51% от заявилите интерес
Брой попитали: „Ама защо гиносят нагоре!?“ – емнайсе ‘иляди
Брой поздравили ни за успеха: пак толкоз.

Реално записали се: 10 души – 1.25% от заявилите интерес
Присъстващи от записалите се: 3-ма
Други доброволци: 8 (включен е 1 човек от организационния екип)
Общо на терен: 11 души – 1.37% oт заинтересованите.

Събитието беше обявено около 3 седмици преди официалния старт в събота, на 07 Юли. Не сме изразходвали никакви финансови средства за популяризацията му. Добрата страна на статистиката е, че показва колко близо е тази идея до сърцата на планинарите в България и как тя се саморазпространява по естествен път.

Прогнозите за него уикенд бяха за лоши метео условия, което отказа голяма част от хората.
Значителна част от доброволците на терен се присъединиха в последния момент като следствие от ежедневните ни доклади в социалните мрежи, които показваха, че прогнозата – типично за това време на годината – въобще не се сбъдва. Благодаря ви, че откликнахте!

Притеснителното обаче е ниското ниво на готовност за предприемане на реални действия. Под 3% от заинтересованите хора въобще са се регистрирали за събитието или са се свързали с нас – организаторите.
От тези хора, малко над половината реално бяха на терен и лееха пот за идеята да почистим * ПОНЕ МАЛКО * планината от боклук, правейки нещо, което обичаме, а именно – да се изкачваме до вр. Мусала.

Обяснението на този феномен е съвсем обичайно. Носенето на железа към върха е нелека задача и няма грам общо със събирането на найлонени опаковки и шишета. Носенето на тежък товар е съвсем *истинска* и къртовска работа, която иска човек наистина да застане зад думите си и да ги подкрепи с (понякога) болезнено реални действия.

Не се изненадвам, че бяха малко хората, които дойдоха на терен и не спряха да работят до самия край.

Горд съм, че познавам тези момчета и момичета! С някои от тях се познавахме от години, а с други се запознахме едва тогава. Показателно е, че двамата най-дребни на ръст и с най-слабо телосложение дадоха най-доброто от себе си и не спряха да работят нито за миг, въпреки трудностите.

За мен това са истински хора и с радост бих скочил дори в огъня с тях!

Много хора намериха оправдание в метео обстановката, без да обърнат реално внимание на информацията, която предавахме от мястото на събитията.
Много хора ни посъветваха и да отменим събитието предвид прогнозите за опасни бури.
Преди да започнем изглеждаше, че всички обстоятелства са срещу нас. Времето трябваше да е опасно, планината неприветлива, хората малко, а вярата в успеха ни – отрицателна.

Начинанието ни напомняше малко битката за Шипка. Точно като прадедите ни, и като всички участници в подобни сражения в исторически план, ние отстоявахме позицията си и вложихме всичко от себе си, за да успеем.
В резултат, и планианта беше с нас, и други хора се запалиха от ентусиазма ни.

Отново доказахме, че малко на брой хора, но с големи сърца могат да пишат история, пък било то дори малък абзац сред многобройните страници.

Ако има постижение в планинарската ми „кариера“, с което наистина и откровено да се гордея, то това определено са дните между 4 и 8 Юли, 2018г, прекарани в компанията на Светльо, Радо, Валя, Борис, Ники, Стойко, Ели, Дани, Елена и Иван.

Всички вие сте големи машини и истински деца на планината!

***

текст и снимки: Branislav Brankov

***

Ако ви харесва това, което правим, имате мнение, конструктивна критика или препоръка, можете да оставите коментар под статията, или да ни последвате в Instagram and Facebook.
Също така, можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки 1EUR през този бутон ^_^