Кралев двор през Демиркапийски чуки
Плъзнете надолу, за да прочетете!
Някъде по средата на една хубава октомврийска седмица, Виктор писа, за да ме пита за някакъв труден ръб около Демиркапийска порта в Пирин. Научил за него от момче, което срещнал по Средоноса. Въпросния момък описал ръба като доста тесен и по-техничен от Средоноса. Отначало направо отхвърлих идеята за труден ръб в този район, предвид разходките по Дебели рид, но после се сетих, че това трябва да е маршрута през Демиркапийски чуки към вр. Кралев двор – дефакто източния ръб на върха. Събрах, каквито снимки имах на ръба, но основно бяха зимни. Летните ми бяха отдалеч и с недостатъчен детайл, че да помогна на Виктор с информация. Явно щеше да се наложи разузнаване на терен. С Мадам не бяхме минавали досега по този ръб, но от две зими все дебнехме да имаме време и условия да го пробваме и само си търсехме оправдание. Е, зимно така и не успя да ни се получи през 2019, но сега тъкмо се бяхме прибрали от експедицията в Перу и краката ни сърбяха за малко шетане из Пирин. Пък и студените октомврийски нощи щяха да са отлична възможност да тестваме новата си щурмова палатка и новите леки пухени чували.
ВНИМАНИЕ!
По принцип, този ръб може да бъде подсечен от юг целия и преминаването да стане просто ходене. За повечето хора именно това е препоръчително. Катеренето по ръба изисква добри катерачни умения и достатъчен опит в осигуряването на скала. Самата скала по ръба не е с най-доброто качество и на места е опасна!
Опаковахме двудневни раници и петък следобеда тръгнахме към х. Гоце Делчев. Захапахме нагоре направо по пистата, а аз с невероятно задоволство няколко пъти натъртих какъв кеф е багажа за 2 дни да влиза в едва 33 литра раница, и то бивачните и алпийския инвентар. При това, за разлика от Перуанските заходи над 4000м, тук можехме и да поддържаме добра скорост при висок пулс, без да дишаме като Darth Vader с астма. Голям кеф е човек да движи бързо и да се чувства лек и ловък!
За 2ч вече бяхме прехвърлили Безбожки превал и движехме към Попово езеро, а нощта настоятелно се спускаше по небето над Джангала и пастелените тонове постепенно бяха изместени от мастилено синьото на нощта. Палатката разпънахме на юг от езерото, вечеряхме стабилно и се мушнахме в чувалите. Аз обаче не се стърпях и преди да си легна, излезнах да снимам изгрева на луната над билото. Естествено, дамата бе изтормозена да насочва челника в най-различни посоки, за да стане кадъра.
За да сме максимално леки бях зарязал статива и снимах с Olympus М10 Мark III направо от ръка. Как тая машинка успява да стабилизира толкова добре, че да изкара остри кадри при 10 секудни експонация си остава магия за мен! И голям кеф!
Сутринта станахме 3ч преди изгрев, събрахме цирка и тръгнахме към Демиркапийска Порта. Напълнихме вода от поточето под премката, а щом я достигнахме, се насочихме право към ръба. Изкачвайки се горе, видяхме, че в тази си част се състои от жандармички по 4-5 метра, които освен да ни замотаят, няма да дадат кой-знае-какво към интереса на преминаването и най-естетично ги подсякохме от юг. Около 100м по-напред отново се качихме на ръба на Демиркапийски чуки и по него – малко след изгрева – стигнахме до тревните склонове точно под върха. Тук има чудно място за бивак, стига човек да носи достатъчно вода със себе си.
Кралев двор и Демиркапийска чука на зазоряване.
От тук почват и техническите трудности по ръба. 15-метров пасаж от нестабилна скала III- категория извежда до върха на Демиркапийската чука. Средно-голяма клема беше единствената осигуровка, която намерих, но може да се ползва и среден френд, а отгоре ръба поема ленти около камъни.
Самия ръб е наистина тесен, но преминаването е винаги лесно и приятно. Много прилича на върховия ръб на североизточния гребен на Злия зъб. Сравнително монолитни и тесни пасажи се редуват с участъци с нестабилни камъни.
След около 300-350м, в които се редуваха катерене, траверси на триене и откатервания от по 10-на метра, стигнахме премката между два големи жандарма по ръба. Рапелирахме 10 метра до премката и отидохме под следващото препятствие – 30 метров жандарм, който предлагаше интересно катерене. Отдясно изглеждаше надвесен и с лабилни камъни, затова избрах маршрут отляво, през система от винкели. Тук трудността беше около III – IV- категория, стъпванията бяха почти изцяло на триене, а осигуровка на практика липсваше за цялото въже. Единствената клема около 15-тия метър беше по-скоро психическа осигуровка и когато мадам я стигна, разбира се, от триенето на въжето, се беше извадила.
Пасажния жандарм. Катери се предимно отляво, при интересни стъпвания в лесен, полегнал винкел. Хватките създават впечатление за по-висока категория, но пасажа е не повече от IV-
Тук разпънах цялата дължина на 30-метровото ни въже, дори малко не ни стигна и дамата трябваше да тръгне преди да съм стигнал площадката. За маршрута определено е подходящо 50 или 60м въже, особено ако се наложи слизане от този жандарм. На върха му има подходящи скални блокове за осигуровка и рапелна площадка. От тук към върха ръба продължава в типичния си стил – сбиртолък натрупани един връз друг лабилни камъни. Супер лесно катерене с невероятна панорама. Определено си струва! На стотина метра преди върха има още една премка и финален жандарм около 20 метра, който се изкачва по лесни скално-тревни пасажи отляво, а след него маршрута си е на практика ходене до вр. Кралев двор.
Финалните участъци с изглед към целия ръб назад. Виждат се и Митрово езеро (вдясно и ниско) и целия Дебели рид с Попово езеро високо вляво на снимката
На Кралев двор унищожихме голяма част от запасите и се отбихме през Тевно, да кажем здрасти, а после се насочихме към Дженгала, за да запълним остатъка от деня. От самия връх се насладихме на страхотната октомврийска панорама към Каменица и целия ни маршрут дотук, а на слизане пък срещнахме група приятели, изкачващи северния ръб на върха.
Панорамата от Дженгала
Тодор Гаджев води свръзката по северния ръб на Джанго.
От Дженгала се спуснахме по стръмната пътека към Попово езеро и от там – направо към х. Гоце Делчев. Искахме да си спестим трамбоването надолу с лифта, но за съжаление го бяхме изтървали, та си отходихме до колата, но…каквото-такова!
На връщане се отбихме и през Разлог, да видим родителското тяло и дядо, да заредим с баница и кекс, а след това – беж обратно към София.
Изкачването се получи доста приятно и неочаквано интересно. Определено e един от по-интересните ръбове в Пирин, заедно със Средоноса и СЗ ръба на Голяма Стража. Ще има добра заигравка по ръба и през зимата. Чак нямам търпение да дойде края на март и условията да са оптимални за зимно преминаване! ^_^
Тук отдолу съм приложил схема на маршрута. Отворете я в нов tab и изтеглете за пълната резолюция (работи само на Desktop).
Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.
English 
Bulgarian