– Искаш ли след Коледа да тръгнем от Рилските езера, да траверсираме през Мальовица и Кобилино бранище, после през Йосифица, Канарата и х. Македония и Предела да се прехвърлим в Пирин и да го минем чак до Тевно?
– Ейй, ти пък с един лаф ме нави!
***
На 26 декември тръгнахме от паркинга на лифта, ударихме една твърде топла и кишава за това време на годината панта покрай Харамията, качихме се на Зелени Рид, от там към Раздела и на свечеряване разпънахме новата палатка за тест между Вазов връх и Додов връх.
На следващия ден станахме много преди изгрева, опаковахме раниците и продължихме към Додов връх.
По изгрев бяхме почти на върха, a слънцето вече галеше Калините и създаваше огнени картини към Мальовица <3
Нещо обаче не бяхме съвсем във форма и след спускането по ръба на Додов, последващото изкачване към Мальовица го усетих като някакви адски мъки.
Накрая даже зарязахме разходката до самия връх и направо продължихме към коловата маркировка към Еленино ез. Там вече беше време за ските и полека-лека, лавирайки между камъни, се спуснахме до втора тераса. Там отново залепихме коланите и се качихме до БАК, а след това и до Ловница.
Поглед от Ловница към Орловец и Злия зъб
Именно тук започнаха истинските проблеми. Предходните дни, вятъра беше работил активно от север и по склоновете с южно изложение навевките бяха пресни и до над коленете. Целия траверс от Ловница до Купена беше едно дълго, мъчително и опъващо нервите надиграване със скала и сняг, така че да не се очистим с някоя лавина. По едно време се почудихме дали просто да не разкараме въжето, предвид отвратителното състояние на снега, но в крайна сметка решихме да останем вързани.
45-градусовите склонове под Купена вече толкова ни изпиваха силите, че се редувахме на пъртината през 20 метра. А деня вече съвсем се беше изнизал и слънцето започна да подпалва всичко около нас.
Последните метри преди върха изкачихме сякаш сме на 6500м, а не на едва 2500. Бяхме уморени до изнемога и едвам дишахме. На всеки няколко крачки се подпирахме на пикелите за почивка и въздух.
И точно тогава всичко лумна в страхотно наситени цветове и едно гласче в главата ми се обади – „Сега е момента, глупак, с глупак! Снимай! Снимай!“
Когато се събрахме на върха, двамата си казахме само „Ей това определено ще влезе в календара!“
Гледката на стелещите се инверсионни облаци и аления залез над страшните зъбери на Ловница, определено ще я запомним за цял живот! Сякаш бяхме не в Рила, а далеч в Хималаите…
Нощта беше леко духовита, но изгрева на това място е просто страхотен и си струваше всяко усилие!
В толкова опасен сняг обаче нямаше смисъл да продължаваме с първоначалния си план – беше твърде опасно. Навевките просто чакаха някой да ги събори, а маршрута ни щеше да премине през твърде много южни склонове.
Направихме един бърз траверс на зъберите на Купена, качихме се на Попова капа и от там слезнахме към ЦПШ през Страшното и Йончево езеро. След това се прехвърлихме в Пирин за още няколко дни по ръбове и върхове…
Можете да поръчате календар „Живи Планини“ от главното меню на уебсайта или като кликнете HERE!
И тази година 33% от цената на всеки продаден календар ще бъдат дарени на Chili Peppers / Люти чушки, в подкрепа на деца от семейства на прага на бедността.
48х33см стенен авторски календар
7 страници двустранен печат
картонена подложка
цена: 15лв
Доставка с Еконт, с наложен платеж, за сметка на получателя
Автор: Бранислав Бранков
Планински водач със силен афинитет към студени, далечни и трудни маршрути. Брани има над 10г опит в родните планини, четири сезона и две експедиции в Патагония, редица изкачвания в Алпите и перуанските Анди. Той също така е част от екипа, работещ по проекта Pirin: Mountaineering и основател на Big Ice Expeditions – проект, целящ изкачвания и траверси по най-техничните и недостъпни ледени полета на планетата. През Октомври 2018г екипът на Big Ice стават първите и единствени българи, успешно прекосили автономно най-големите ледени шапки на Исландия.
Брани също така е фотограф и тандемен инструктор по Skydiving.
English 
Bulgarian