В тази статия ще изложа принципите, които ме водят при избора на трекинг обувки и са прилижими за всякакви други видове обувки за активно прекарване на свободното време. Ще разгледам най-вече конструкцията на обувките и предпоставките за слаби места и повреди.
Написаното тук е мой личен опит, изграждан и получен през последните 10г, в които смених около 15 чифта обувки, различни по предназначение и конструкция.
Анализ на натоварването
Обувките са подложени на два основни типа натоварвания – механични (огъване, абразивни – странично триене, изтъркване на грайпфери и т.н.) и химически (в следствие средата на работа).
Химическите натоварвания често са резултат от агресивна среда – например кал, луга и сол в града през зимата, агресивни препарати в работна среда и т.н. – те сериозно биха съкратили живота на една кожена обувка, ако редовно е подложена на такава среда. Решенията, които помагат за ефективна работа в такива условия често означават сериозно увеличение на теглото на обувката и не са приложими за туризъм именно по тази причина. Остава наша отговорност да не подлагаме трекинг обувките си на такива издевателства.
При всяка крачка, повечето обувки се огъват. Това е най-изразено отпред над пръстите и е най-честото място, където първо се появяват скъсвания при обувки със сая от мек текстил или тънка/некачествена кожа.
 |
 |
При избора си на обувка, разгледайте добре предната и част и предвидете евентуалното и развитие в дългосрочен план – меките мрежи по-рядко се късат, освен в агресивна абразивна среда, докато плътния мек текстил се прокъсва след време заради повтарящите се прегъвания. Обувките от кожа по-рядко се деформират деструктивно в тази зона, стига да са направени качествено и да ги поддържате добре – в противен случай първо кожата се нацепва в зоната на огъване, след което, с течение на времето се прокъсва.
Абразивното натоварване най-често се случва при преминаване през каменисти райони, гъста растителност, сечища и т.н. събития, при които обувките подлежат на сериозно триене и с които планинарите сме твърде добре запознати. Добрите обувки са предвидени да издържат на това като най-често бордовете им (най-ниската част на саята, непосредствено над подметката) са опасани със защитен слой от гума.
Когато оглеждате дадени обувки, обърнете внимание дали материала при бордовете е текстил или мека дишаща мрежа – в този случай, очаквайте скъсвания там след интензивна употреба в планината – явен пример за това са много модели маратонки за планинско бягане – с цел олекотяване на конструкцията саята е от мрежа или тънък текстил, която рядко издържа до края на активен състезателен сезон от няколко месеца.
На снимката горе се виждат пораженията върху маратонка със сая от мрежа и без адекватна защита на бордовете. Това, което виждате е постигнато само за един ден, при около 100км бягане по пресечен терен, включително през гъсталак, тръни, изорани ниви и черни пътища и пътечки. Eдин ден е просто нищожно време…
Най-добрата защита за такъв тип натоварване осигуряват гумените бордове, последвани от твърди материали като кевлар и кордура, и хубава качествена кожа.
Основни принципи при избор на обувка за планина
Less is more
За конструкцията на обувките важи с пълна сила принципа на класическите художници, че по-простите творби всъщност имат много по-голяма стойност.
Когато избирате обувка, чисто визуално, е много лесно да се подхлъзнете към дизайн с много красиви детайли по саята. Това обаче често е проблем, тъй като повечето елементи по саята означават повече потенциални места за скъсване, разшиване и т.н. Когато гледате една обувка трябва да сте минималист – колкото по-просто е конструирана тя – толкова по-здрава и надеждна е.
Колкото и изкушаващо е да изберете “по-яко” изглеждащата обувка, опита е на страната на по-простата конструкция, която ще издържи много по-дълго.
Това означава минимален брой шевове по саята и отсъствие на всякакви излишества , гъзарийки и “дизайнерски решения”. Най-доброто решение, от гледната ни точка на клиенти е обувката да е проста и с “класическа конструкция”. Този тип конструкция се е доказала като най-надеждна и най-адекватна в дългосрочен план.
Най-малкия възможен брой шевове по саята е 2 – обикновено са отзад на петата и съединяват голямото предно парче материал на саята със малкото задно парче.
Сериозно предимство е също така, ако обувката има гумен борд, опасващ я цялата. По този начин, тя ще бъде добре защитена от абразивни натоварвания, породени от триене в остри предмети, например камъни, стърчащи клони и др. Някои модели имат борд само до средата на обувката, или само отпред. Това също е добро решение, макар да не е пълната “броня”.
По отношение на материалите, най-често можете да заложите на два варианта – набукова кожа с различна дебелина, или синтетична сая от изкуствена кожа или кевлар / кордура.
При достатъчна дебелина (2.4мм е добро начало), кожата е много износоустойчива. Ще издържи с години и ще спира влагата добре, при адекватна поддръжка.
Ако купувате обувка с изкуствена сая е силно препоръчително тя да има гумен борд, опасващ я цялата.
Макар да са изключително здрави – често и много по-малко капризни и по-износоустойчиви от кожата – изкуствените материали са чуствителни към абразивни натоварвания – особено когато са мек текстил, а не кордура или кевлар.
 |
 |
Всеки крак е различен
Като изключим няколко много дървени изпълнения, няма такова нещо като “обувките на еди-коя-си-фирма” са неудобни, правят мазоли, не стават (като удобство) и т.н. За много хора обувките на дадена фирма може да са тесни по средата, на друга да не им предоставт достатъчно място за пръстите и пр.
Избягавайте да поръчвате по интернет обувки на производител, на когото не сте се доверявали досега. Ако наистина се налага (най-често е от финансови съображения), отидете в местен магазин, който предлага обувки на същия производител и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО измерете обувката по крака си. Така поне ще знаете какъв номер да поръчате, без риска да увиснете с неподходящ чифт обувки в ръце.
Можете да разчитате на препоръки от приятели, но все пак е добре ЛИЧНО да отидете на място и да пробвате обувките. Както вече казах – всеки крак е различен и невинаги обувки удобни за един, може да са също толкова удобни и за друг човек.
Получавате точно толкова, за колкото плащате
Инвестицията винаги си струва! По-евтините обувки (класа 60-200лв) са направени с по-евтини и по-малко износоустойчиви материали и съответно няма да имат дългия живот на по-скъпите си събратя.
Това е урок, който научих от горчив опит. Сумата, която към днешно време съм инвестирал в обувки, отдавна е в четирицифрените граници с цифра на хилядите > 1… Ако още навремето бях “уцелил” правилните за мен обувки и бях отделил повече пари за тях, вероятно днес нямаше да пиша на базата на 15 сменени чифта обувки.
Горещо ви препоръчвам да инвестирате добре в краката си!
Скъпата обувка често означава много по-добро качество на изработката, по-голямо удобство и много добра износоустойчивост в дългосрочен план.
По-добре веднъж да дадете 350-500лв и да получите обувка, която ще ви служи дълги години, отколкото на сезон и половина-два да сменяте обувки за по 120-200лв. Тази смяна често може да е продиктувана от нужда, породила се на терен, което винаги е неприятно!
Обувките се представят най-добре в условията, за които са предназначени!
Обувките, предназначени за зимна планина са най-яркият пример тук. Ако опитате да ги носите в летния сезон, когато няма сняг, много бързо ще установите, че твърдата им подметка води до подбиване на стъпалата, болки, понякога дори протриване и пришки в обувките, които толкова вярно и безпроблемно са ви служили през зимата.
Не може да очаквате от зимна обувка да е невероятно удобна в безснежни условия, макар да има отделни модели, които се справят добре с това.
Също така, не можете да очаквате от трисезонна обувка да е максимално стабилна, суха и топла на сняг и лед, въпреки, че по-твърдите трисезонни модели не се справят зле в тази ситуация. Трисезонните обувки не са предназначени за екстремните студове на зимата и поставени в изцяло зимни условия, често не издържат на натоварването – не могат да осигурят подходяща термоизолация и понякога пропускат влага, което може да доведе до измръзвания. Макар да е относително добър компромисен вариант, няма да можете безопасно да прекарате повече от 2, максимум 3 нощувки в планината, ако ви се налага да бивакувате на открито във високите части. В някакъв момент трисезонките ще се наквасят и няма да могат да изсъхнат между състоянията си на замръзнали през нощта, докато спите и мокри през деня, докато се придвижвате.
Компромисните решения винаги са вариант за спешна ситуация, но все пак имайте предвид, че туристическите обувки са инструменти, предназначени за точно определена употреба и се държат оптимално само в тези условия.
Доколкото можете, избягвайте да носите планинските си обувки в градска среда, особено през зимата. Агресивните препарати, с които се обработват пътищата и тротоарите срещу замръзване ще се наслоят в материалите на обувката ви и ще я унищожат!
GORE-TEX мембрана, или не?
Личния ми опит показва, че мембраната на повечето по-вентилирани трисезонни обувки започва да пуска вода едва след 2-3 месеца интензивна употреба. Независимо какво говорят повечето производители, опита показва, че горното си остава безспорен факт.
Мембраната на по-класическите на вид модели с по-проста и не толкова венитлирана конструкция се представят в пъти по-добре, от моя опит.
При трисезонните обувки, въпросът тук опира до личното ви чуство за комфорт – дали предпочитате да ходите в топла локва вода, или предпочитате водата да се изпари навън. Проблемът с мембраните в обувките е, че веднъж проникнала вътре водата, тя много трудно излиза навън, ако въобще излезне.
eVent мембраната, от личния ми опит, се справя много по-добре в мокра среда, когато е приложена в трисезонни обувки – пуска известно количество вода навътре, но също толкова бързо я изпарява навън и микроклимата на крака остава много приятен. Недостатъкът тук е, че обувките с eVent все още не са твърде разпространени и достъпни.
По отношение на зимните обувки – притежавал съм 2 такива чифта досега. Единия чифт са обувки от набукова кожа без мембрана, а другия – “модерен” дизайн обувки с кевларена сая и Gore-tex чорап.
И двата чифта са добре натоварвани в зимни условия. И двата чифта се представят отлично по отношение на водонепропускливост и не пускат вода. Докато не натрупам още впечатления по темата, бих препоръчал спазване на този модел – за кожени обувки може да се направи компромис и да нямат мембрана, докато при синтетичните е препоръчително да имат.
Лични препоръки:
Повечето модели модерни туристически обувки са направени много удобни, добре лягат по краката, рядко правят пришки, ако въобще и като цяло поддържат добра терморегулация на стъпалата.
Предвид, че горния проблем вече почти не съществува, това което на първо място търся в една обувка е добра износоустойчивост в дългосрочен план.
През годините опитах различни “модерни” и донякъде екстравагантни решения, но все повече се връщам към класическите конструкции трисезонни и зимни обувки.
Добър избор за трисезонна обувка за сериозна употреба са моделите на HANWAG, Bestard, La Sportiva, SCARPA, Garmont.Всички гореизброени производители предлагат обувки в средния и високия ценови клас като инвестираните пари си заслужават!
Лично за мен, HANWAG, LaSportiva и Bestard са най-добрия избор. Обувките им са с много добра конструкция, изключително качество на изработката и – много важно за мен – производителя предлага адекватни гаранционни условия за фабрични дефекти.
Благодаря, че отделихте време на тази статия.
Надявам се да съм ви помогнал при изграждането на модел за избор на верните ви другари в планината.
текст: Бранислав Бранков
снимки: Garmont, Bestard, Salomon, Scarpa, Lasportiva, личен архив
English 
Bulgarian