Day one
Полет Пловдив > Братислава. Нощувка в столицата на Словакия
Отпътуваме директно от летище Пловдив за Братислава. Пристигане около 20:00 ч. местно време. Настаняване в хотел за нощувка.
Day two
Трансфер с експресен влак Братислава – Попрад
Предстои ни около 4-часово пътуване с комфортен експресен влак от Братислава до град Попрад, намиращ се в подножието на Татрите. Тук ще се настаним в местен хотел и ще имаме достатъчно време за разходка из града и адаптация. Част от багажа си ще оставим на съхранение в хотела за следващите 5 дни.
Ден трети – преходът започва
Стари Смоковец – местност Хребенок – Обровски водопад – хижа „Терихо хата“
Ставаме рано, пристягаме раниците и се подготвяме за бърз 30-минутен трансфер (с влак или частен бус – ще бъде уточнено) до курорта Стари Смоковец, където нашето приключение започва! Закрачваме бодро по зелена маркировка и първата ни междинна цел е местността Хребенок (1285 м).
От там продължаваме по равна пътека, водеща до Райнерова хата – първата хижа във Високите Татри, построена през далечната 1863 година. В малката постройка, приличаща повече на заслон, ще видим любопитна експозиция на стар алпийски инвентар. Следващата спирка по пътя ни, който вече започва да набира височина, е живописният Обровски водопад, който ще наблюдаваме от самата пътека.
Не след дълго излизаме от горския пояс и пред нас се ширва красивата Мала студена долина, по която ще пъплим около 2 часа. Може и повече, защото първите гледки към високите зъбери на Татрите ще ни карат да спираме по-често от необходимото!
Вдясно от нас се извисява масивът на втория по височина връх в целите Карпати – Ломницки щит (2634 m), а в края на маршрута ни очаква поредният татренски бисер – ледниковите Списки езера (5 на брой), при които е кацнала хижа „Терихо хата“, в която ще спим. Настаняване, вечеря и почивка.
Разстояние: 10 км
Денивелация: 1150 м+, 150 м-
Ден четвърти
Хижа „Терихо хата“ – седловина Седелко – връх Мали Лядови щит – село Татранска Яворина
Предстои ни един дълъг и вълнуващ ден, в който ще достигнем най-високата точка от цялата ни програма. След като закусим в уютната хижа, поемаме по пътеката, водеща към Синьото езеро – най-високото в Татрите (2192 м), след което се насочваме към стръмната седловина Седелко (2372 м). Панорамата, разкриваща се от там, ще спре дъха ни, но скоро ще разберем, че може и още!
От тук започва предизвикателният ни път към Мали Лядови щит (2602 м) – осми по височина в Татрите. До върха няма маркирана пътека, а изкачването му изисква добра физическа подготовка и опит в каменист терен! Изкачването на Мали Лядови щит е по желание. От връхната точка ще видим като на длан Татрите с техните най-високи върхове Герлаховски щит, Ломницки щит, Велки Лядови щит, Риси, Славковски щит и много други. Следва спускане обратно до седловината Седелко.
От тук нататък пътят ни води надолу през слабо посещаваната и спокойна Задна Яворова долина. В компанията на дивите кози и мармотите ще преминем покрай езерото Жабе Яворове плесо. Спускането е продължително и изпълнено с гледки и горски плодове. В края на деня достигаме до селото Татранска Яворина (1000 м), където се настаняваме в комфортна къща за гости.
Разстояние: 15 км
Денивелация: 720 м+, 1720 м-
Ден пети
Село Татранска Яворина – полско-словашка граница – хижа „Розтока“
Днешният ден е лежерен и ще ни покаже по-комерсиалния облик на Татрите. Не бързаме да ставаме рано, закусваме лениво, пием кафе и купуваме нещо дребно за хапване от селския магазин. Поемаме по Пътя на свободата (Cesta slobody) към граничната местност Лиса поляна. Преминавайки по моста над река Бела вода, се озоваваме в Полша. Ако водачът не ни съобщи това, няма дори да разберем (ах, този Шенген…)
Тръгваме по широкия асфалтов път на юг, по който множество туристи достигат до бисера на полските Татри – езерото Морске око. Ние обаче нямаме намерение да вървим с тях през целия ден. Щом достигнем водопадите на Мицкевич (национален герой и поет от XIX век), ще свием по къса пътечка, водеща до днешното ни място за нощувка – спокойната хижа в долината на река Розтока (Schronisko w Dolinie Roztoki). Време е за почивка и подготовка за следващите два интензивни дни в планината. Тепърва ни очакват много езера, върхове и шеметни гледки!
Разстояние: 8 км
Денивелация: 180 м+, 160 м-
Ден шести
Хижа „Розтока“ – водопад Шиклява – петте полски езера – Шпигласови виерх – хижа „Морске око“
Днес предстои да видим най-зрелищния водопад в Татрите, да обиколим най-големите и дълбоки полски езера и да изкачим още един връх от програмата!
До обяд се движим срещу течението на река Розтока, която отводнява долината на 5-те полски езера. Постепенно вдясно от нас се очертава прочутият ръб Орла перч – орловата пътека, или най-екстремният маркиран маршрут в полските Татри. Ние ще си спестим тази авантюра, но пред нас тепърва е най-вълнуващата част от програмата!
След около три часа ходене достигаме водопада Шиклява, висок 70 метра. Тук ще спрем за почивка и снимки, защото мястото определено си заслужава. Скоро след това пристигаме при хижа „5-те езера“, кацнала на брега на Предното полско езеро. В това уютно планинско убежище, в което има всички удобства, ще направим късна закуска или ранен обяд, според обстоятелствата.
Продължаваме към най-голямото езеро от тази езерна група, дълбоко цели 79 метра! Не само това, но и по своята площ и воден обем то категорично се нарежда на първо място в целите Татри – 7 пъти по-голямо от първото в България и на Балканите: Смрадливото езеро в Рила…
По-нататък пътят ни води между него и по-горното Черно полско езеро, след което започваме стръмно изкачване към седловината Шпигласова. Колкото повече се изкачваме, толкова по-силно усещаме мащаба на величествените езера. Срещу нас продължава да се извисява Орловият ръб, начело с Кожи виерх – най-високият връх изцяло на полска територия (2291 м).
Преди седловината ни очаква кратък техничен участък, подсигурен със стоманени вериги. Щом го преодолеем и стъпим най-горе, по желание ще изкачим и съвсем близкия граничен Шпигласови виерх (2172 м).
От тук нататък ни предстои само спускане към последната цел за деня – хижата край Морското око. По пътя си ще наблюдаваме върховете Цубрина, Мних, Риси и много други. Ще дочуваме също писъка на мармотите и шума от чука, с който алпинистите забиват своите клинове по отвесните гранитни стени! Не бързаме да стигаме рано в хижата, защото вечер тя е най-спокойна. Имаме достатъчно време да се насладим на неземната гледка от самата ѝ тераса: към езерото Морске око и върховете над него.
Следват вечеря в автентична обстановка и ранно лягане…
Разстояние: 15 км
Денивелация: 1360 м+, 980 м-
Ден седми
Хижа „Морске око“ – връх Риси – хижа „Хата под Рисми“ – курорт Попрадске плесо
Още в 5 сутринта сме на крак и потракваме нетърпеливо с щеките. Луната блести над двухилядните върхове, а наоколо вече се развиделява. Предстои ни изкачване на митичния връх Риси, мечта за мнозина! Пътеката на места е тясна и предизвикателна, затова е важно да тръгнем рано и да изпреварим множеството!
Началото е лесно – трябва да обиколим езерото Морске око и да излезем на южния му бряг. Светът наоколо е като в приказка… Първото усилие пред нас е прагът между това езеро и следващото – Черното езеро под Риси. Преодоляваме го за около половин час и вече съзираме стръмния си път нагоре по улея към върха. До 2100 метра технически трудности няма, а само упорито изкачване по серпентините на пътеката.
Точно преди трудния финал ще направим почивка и инструктаж. Въпреки че това е маркиран маршрут за масов туризъм и няма нищо общо с алпинизма, водачът ще изясни някои технически аспекти от преминаването на последната отсечка до върха. Слагаме каските и потегляме!
Остават 400 метра изкачване до върха, а около 10 ч. преди обяд вече сме на финалния ръб под Риси и няколко минути по-късно се поздравяваме от върха! Надморската височина е 2499 метра, а за името на върха ще научим от нашия полскоговорящ водач. Изпълнили своята мисия, си даваме достатъчно време за снимки за спомен и попиваме с жадни очи величествения пейзаж на 360 градуса наоколо! Нещо, които завинаги ще остане в паметта и сърцата ни!
Тръгваме надолу и още с първата крачка отново сме в Словакия – срещу нас се изкачват окъснели туристи от словашката страна на върха. За под час стигаме до най-високата хижа в цялата планина, която прилича на антарктическа база! Хата под Рисми се намира на 2250 м надморска височина, построена е през 1933 година и работи само през лятото и ранната есен. Това място също се снабдява само с носачи, защото по пътя до хижата не може да премине дори магаре! Интериорът обаче е уютен, подреден с вкус, а хижата предлага всякакви напитки, храни и сувенири. Един истински планинарски рай! Отделяме достатъчно време за почивка и наслада на това място, защото от тук насетне само ще слизаме.
Тръгваме надолу и само след половин час се изправяме пред последното ни предизвикателство – скален праг, по който преминаваме с помощта на метални стълби и вериги. Нищо обаче не е в състояние да ни притесни вече… Продължаваме покрай китните Жабешки Менгушовски езера, а след тях ни предстои дълго спускане по вита пътека чак до езерото Попрадске плесо (1500 м), където има две хижи, ресторанти и зони за отдих. Тук ще спрем за обяд.
Последната отсечка от нашия маршрут е дълга 4 километра и ще ни отведе до спирка на планинската железница, с която ще се върнем обратно до цивилизацията. Последна вечер и нощувка в град Попрад.
Разстояние: 15 км
Денивелация: 1240 м+, 1400 м-
Ден осми
Трансфер Попрад > Братислава; полет Братислава > Пловдив
Закуска и отпътуване с влак от Попрад за летище Братислава. Полетът ни обратно до Пловдив ще бъде в следобедните часове.
English 
Bulgarian