Иконичният Джангал хваща в плен съзнанието на всеки планинар още от пръв поглед. Отдалечен, с галвозамайващи скални отвеси и назъбено било, той дават крила и свобода на съзнанието да рисува многобройни линии, водещи към върха. Западната му стена пък е низ от отвесни и монолитни игли, прорязващи небето и хвърлящи назъбената си сянка върху бистрите води на Валевишки езера.

Рано сутрин, ниските лъчи на слънцето рисуват неописуемо по този пейзаж, простиращ се чак до далечното мраморно било на Пирин, а ти потриваш и вдухваш топъл въздух в хладните си ръце, преди да опипаш хватките на следващия пасаж по вертикалния гранит. Над сто метра чист въздух делят краката ти от безопасността на земята, а посоката е една единствена и пределно ясна.

Прихващаш здраво ръбчетата, вдигаш крак и се набираш нагоре, излизайки върху остър като бръснач скален ръб. Слънцето почти те заслепява, но топлината, която ти дава е твърде хубава. Спираш за момент да и се насладиш, а след това закатерваш пак, все нагоре към върха…

Продължи надолу, за да научиш повече и да се присъединиш към това приключение!