СЛОВАШКИ И ПОЛСКИ ТАТРИ 2027

Ден първи

Полет от България до Братислава. Нощувка в столицата на Словакия

Отпътуваме за Братислава с полет от България (летище София, Пловдив или друго). Пристигане около 20:00 ч. местно време. Настаняване в хотел за нощувка. Свободно време за разходка в града.

Ден втори

Трансфер с експресен влак Братислава – Попрад

Предстои ни около 4-часово пътуване с комфортен експресен влак от Братислава до град Попрад, намиращ се в подножието на Татрите. Тук ще се настаним в местен хотел и ще имаме достатъчно време за разходка из града и адаптация. Част от багажа си ще оставим на съхранение в хотела за следващите 5 дни.

Ден трети – преходът започва

Стари Смоковец – местност Хребенок – Обровски водопад – хижа „Терихо хата“

Ставаме рано, пристягаме раниците и се подготвяме за бърз 30-минутен трансфер (с планинската железница) до курорта Стари Смоковец, където нашето приключение започва! Закрачваме бодро по зелена маркировка и първата ни междинна цел е местността Хребенок (1285 м).

От там продължаваме по равна пътека, водеща до Райнерова хата – първата хижа във Високите Татри, построена през далечната 1863 година. В малката постройка, приличаща повече на заслон, ще видим любопитна експозиция на стар алпийски инвентар. Следващата спирка по пътя ни, който вече започва да набира височина, е живописният Обровски водопад, който ще наблюдаваме от самата пътека.

Не след дълго излизаме от горския пояс и пред нас се ширва красивата Мала студена долина, по която ще пъплим около 2 часа. Може и повече, защото първите гледки към високите зъбери на Татрите ще ни карат да спираме по-често от необходимото!

Вдясно от нас се извисява масивът на втория по височина връх в целите Карпати – Ломницки щит (2634 m), а в края на маршрута ни очаква поредният татренски бисер – ледниковите Списки езера (5 на брой), при които е кацнала хижа „Терихо хата“, в която ще спим. Настаняване, вечеря и почивка. При желание – разходка около езерата.

Разстояние: 10 км
Денивелация: 1150 м+, 150 м-

Ден четвърти

Хижа „Терихо хата“ – седловина Седелко – връх Мали Лядови щит – село Татранска Яворина

Предстои ни един дълъг и вълнуващ ден, в който ще достигнем най-високата точка от цялата ни програма. В ранни зори поемаме по пътеката, водеща към Синьото езеро – най-високото в Татрите (2192 м), след което се насочваме към стръмната седловина Седелко (2372 м). Панорамата, разкриваща се от там, ще спре дъха ни, но скоро ще разберем, че може и още!

От тук започва предизвикателният ни път към Мали Лядови щит (2602 м) – осми по височина в Татрите. До върха няма маркирана пътека, а изкачването му изисква добра физическа подготовка и опит в каменист терен! Изкачването на Мали Лядови щит е по желание. От връхната точка ще видим като на длан Татрите с техните най-високи върхове Герлаховски щит, Ломницки щит, Велки Лядови щит, Риси, Славковски щит и много други. Следва спускане обратно до седловината Седелко.

От тук нататък пътят ни води надолу през слабо посещаваната и спокойна Задна Яворова долина. В компанията на дивите кози и мармотите ще преминем покрай езерото Жабе Яворове плесо. Спускането е продължително и изпълнено с гледки и горски плодове. В края на деня достигаме до селото Татранска Яворина (1000 м), където се настаняваме в комфортна къща за гости.

Разстояние: 15 км
Денивелация: 720 м+, 1720 м-

Ден пети

Село Татранска Яворина – полско-словашка граница – хижа „Розтока“ – хижа „Морско око“

Днешният ден е лежерен и ще ни покаже по-комерсиалния облик на Татрите. Не бързаме да ставаме рано, закусваме лениво, пием кафе и купуваме нещо дребно за хапване от селския магазин. Поемаме по Пътя на свободата (Cesta slobody) към граничната местност Лиса поляна. Преминавайки по моста над река Бела вода, се озоваваме в Полша. Ако водачът не ни съобщи това, няма дори да разберем (ах, този Шенген…)

Тръгваме по широкия асфалтов път на юг, по който множество туристи достигат до бисера на полските Татри – езерото Морске око. Ние обаче нямаме намерение да вървим с тях през целия ден. Щом достигнем водопадите на Мицкевич (национален герой и поет от XIX век), ще свием по къса пътечка, водеща до спокойната хижа в долината на река Розтока (Schronisko w Dolinie Roztoki). Тук ще спрем за дълга почивка и обяд.

Следобед тръгваме отново по главния път за Морското око, където достигаме привечер. Време е за почивка и подготовка за следващите два интензивни дни в планината. Тепърва ни очакват много езера, върхове и шеметни гледки!

Разстояние: 14 км
Денивелация: 615 м+, 220 м-

Ден шести

Хижа „Морске око“ – Шпигласови виерх – петте полски езера – водопад Шиклява – хижа „Петте езера“ – хижа „Морске око“

Днес предстои да видим най-зрелищния водопад в Татрите, да обиколим най-големите и дълбоки полски езера и да изкачим още един връх от програмата!

От Морското око тръгваме по известната пътека „Цепрострада“, или на местния диалект – магистрала за кашкавал туристи 😀 Така навремето опитните алпинисти са се шегували с „обикновените“ пешеходци, ползващи добре оформената и застлана с каменни плочи пътека.

Тази пътека ще ни отведе до граничния Шпигласови виерх (2172 м) – един изключително обзорен и красив връх. По пътя си ще наблюдаваме върховете Цубрина, Мних, Риси и много други. Ще дочуваме също писъка на мармотите и шума от чука, с който алпинистите забиват своите клинове по отвесните гранитни стени!

От върха ще слезем към циркуса на Петте полски езера. Сред тях мигновено се откроява Голямото полско езеро (Wielki Staw Polski), дълбоко цели 79 метра! Не само това, но и по своята площ и воден обем то категорично се нарежда на първо място в целите Татри – 7 пъти по-голямо от първото в България и на Балканите: Смрадливото езеро в Рила…

Слизайки все по-надолу към долината, срещу нас могъщо се извисява Орловият ръб, начело с Кожи виерх – най-високият връх изцяло на полска територия (2291 м). Ще имаме също така възможност да обиколим по брега най-голямото от езерата.

Скоро след това пристигаме при хижа „5-те езера“, кацнала на брега на Предното полско езеро. В това уютно планинско убежище, в което има всички удобства, ще направим почивка за заслужен обяд.

Ще оставим раниците в хижата и ще отскочим до близкия водопад Шиклява, висок 70 метра. Това е най-известният и красив водопад в полските Татри. Тук ще спрем за почивка и снимки, защото мястото определено си заслужава.

Връщаме се до хижата, взимаме багажа си и по алтернативен маршрут се връщаме до хижата край Морското око за втората ни нощувка там. Ще имаме достатъчно време да се насладим на неземната гледка от самата тераса на хижата: към езерото Морске око и върховете над него.

Следват вечеря в автентична обстановка и ранно лягане…

Разстояние: 15 км
Денивелация: 1260 м+, 1260 м-

Ден седми

Хижа „Морске око“ – връх Риси – хижа „Хата под Рисми“ – курорт Попрадске плесо

Още в 5 сутринта сме на крак и потракваме нетърпеливо с щеките. Луната блести над двухилядните върхове, а наоколо вече се развиделява. Предстои ни изкачване на митичния връх Риси, мечта за мнозина! Пътеката на места е тясна и предизвикателна, затова е важно да тръгнем рано и да изпреварим множеството!

Началото е лесно – трябва да обиколим езерото Морске око и да излезем на южния му бряг. Светът наоколо е като в приказка… Първото усилие пред нас е прагът между това езеро и следващото – Черното езеро под Риси. Преодоляваме го за около половин час и вече съзираме стръмния си път нагоре по улея към върха. До 2100 метра технически трудности няма, а само упорито изкачване по серпентините на пътеката.

Точно преди трудния финал ще направим почивка и инструктаж. Въпреки че това е маркиран маршрут за масов туризъм и няма нищо общо с алпинизма, водачът ще изясни някои технически аспекти от преминаването на последната отсечка до върха. Слагаме каските и потегляме!

Остават 400 метра изкачване до върха, а около 10 ч. преди обяд вече сме на финалния ръб под Риси и няколко минути по-късно се поздравяваме от върха! Надморската височина е 2499 метра, а за името на върха ще научим от нашия полскоговорящ водач. Изпълнили своята мисия, си даваме достатъчно време за снимки за спомен и попиваме с жадни очи величествения пейзаж на 360 градуса наоколо! Нещо, които завинаги ще остане в паметта и сърцата ни!

Тръгваме надолу и още с първата крачка отново сме в Словакия – срещу нас се изкачват окъснели туристи от словашката страна на върха. За под час стигаме до най-високата хижа в цялата планина, която прилича на антарктическа база! Хата под Рисми се намира на 2250 м надморска височина, построена е през 1933 година и работи само през лятото и ранната есен. Това място също се снабдява само с носачи, защото по пътя до хижата не може да премине дори магаре! Интериорът обаче е уютен, подреден с вкус, а хижата предлага всякакви напитки, храни и сувенири. Един истински планинарски рай! Отделяме достатъчно време за почивка и наслада на това място, защото от тук насетне само ще слизаме.

Тръгваме надолу и само след половин час се изправяме пред последното ни предизвикателство – скален праг, по който преминаваме с помощта на метални стълби и вериги. Нищо обаче не е в състояние да ни притесни вече… Продължаваме покрай китните Жабешки Менгушовски езера, а след тях ни предстои дълго спускане по вита пътека чак до езерото Попрадске плесо (1500 м), където има две хижи, ресторанти и зони за отдих. Тук ще спрем за обяд.

Последната отсечка от нашия маршрут е дълга 4 километра и ще ни отведе до спирка на планинската железница, с която ще се върнем обратно до цивилизацията. Последна вечер и нощувка в град Попрад.

Разстояние: 15 км
Денивелация: 1240 м+, 1400 м-

Ден осми

Трансфер Попрад > Братислава; полет Братислава > България

Закуска и отпътуване с влак от Попрад за летище Братислава. Полетът ни обратно до България ще бъде в следобедните часове.