С годините натрупан опит установявам, че всяка обувка е специфична и приляга добре (или не) към краката ми, в зависимост кой е производителят и. Съответно си изграждах мнение за отделни обувки, без да си давам сметка, че правя огромен пропуск. А именно – как връзвам обувките си.

Бях приятно изненадан, когато през тази година открих различните техники за връзване. Досега, както повечето хора, мислех, че има един начин за връзване и всичко друго е въпрос на мързел или лична прищявка, без да има функционална обосновка.

Идеално пасващите обувки са по-скоро мит и легенда, отколкото реалност.
Стъпалата на всеки са различни като форма и обеми – по-широки или по-тесни; по-големи отпред; с висок или нисък свод и т.н. Понякога има разлики дори между двете стъпала на един и същи човек.

Има разлика и между калъпите, които производителите използват, за да правят обувките си, това може да е причина едни обувки да ви “пасват супер” по краката, докато други да “не стават” изобщо. В действителност, в единия случай сме попаднали на калъп, който не ни е удобен въобще, а във втория сме извадили късмет.

Освен ако не инвестирате в обувки, специално измерени и напревени за вашите крака, вероятността да намерите перфектно пасваща обувка не е голяма.

Обувките обаче наистина ли напълно ви пасват? Или усещате понякога онова притискане отпред на езика? Или може би пръстите опират? Или пък петата ви леко се приплъзва нагоре, когато изкачвате стръмен склон? А дали не ви е леко тясно, или много широко около пръстите? Да не би някъде да получавате пришки, въпреки, че сте инвестирали много пари в обувки?

Всичко гореописано налага да имаме още един инструмент, чрез който да напасваме обувките по-точно към крака си.
Вече със сигурност познавате стъпалата си много добре. Износили сте няколко различни чифта обувки и сте усетили къде стъпалата ви опират повече в тях и къде “остава въздух” между стъпалото и обувката. Със сигурност сте усетили места, където крака леко се трие в обувката, създавайки опасност от пришки.

Принципът за решаване на тези проблеми е прост:
1. Стягаме обувката повече, където я чувстваме широка
2. Оставяме “прозорци” (“lacing windows”) във връзването, освобождавайки малко напрежение там, където обувката ни е твърде плътна.
3. Посредством специфични възли, създаваме зони с различен натиск върху стъпалото, в зависимост от конкретните ни нужди и цели.

Доколко стягате обувката ще зависи от личното ви усещане за комфорт при ходене – тук няма точна рецептология за работа, тъй като всеки случай е специфичен.

Ето и инструментите, които са на наше разположение:



Често срещани проблеми и техните решения:

Високи сводове
Техниката, която може да приложите в този случай и всъщност – навсякъде, където има притискане на обувката в крака – е да оставите “прозорец” във връзването. Елементарен трик е и изисква просто да “пропуснете” едно кръстосване на връзките. Методът е много подходящ за комбиниране с хирургически възел, за да отделите зоните на стягане под и над прозореца.

Плъзгане на петата
В този случай може да приложите повечко стягане отпред на пръстите и да използвате техниката за заключване на петата. Илюстрирана е стъпка по стъпка в следващите снимки:

Широко отпред стъпало
Ако предната част на стъпалото ви е по-широка, можете да пропуснете няколко връзковода, отпускайки обувката и остявайки прозорец за пръстите си по този начин:

Набиване на пръстите при слизане
В този случай можете да стегнете обувката повече отпред, използвайки хирургически възел, за да “заключите” напрежението в тази зона.
След това е добра идея да “заключите” петата, предпазвайки стъпалото от плъзгане напред.


Моята система за връзване

Стъпалата ми са с малко по-високи сводове и обувките ми досега винаги са опирали там, създавайки натиск и неприятно усещане при повече ходене, особено ако обувката е по-стегната. Личното ми предпочитание е именно обувката да е стегната като маратонка за бягане и да се усеща плътно по крака, за да имам максимален комфорт при ходене и алпийски траверси, когато се налага и известен катерачен елемент.
Предпочитам да стягам повечко отпред на пръстите, за да няма никакво движение там и да имам по-голям контрол на стъпванията по скални ръбчета, но в същото време оставям прозорец над свода, за по-голям комфорт. Също така фиксирам петата, за да не мърда въобще при ходене. Между отделните зони използвам хирургически възел, който ми позволява относително бърза пренастройка на обувките, дори в движение – между подхода, катеренето/траверса и преди/по време на/ слизане от планината.

Ето как изглежда системата при мен:

За обувките, с които предимно катеря, прилагам сходна схема. При добре стегнати отпред обувки, относително спокойно катеря маршрути до категория 5в-5с като съм убеден, че по-компетентен катерач би могъл да изкачи и малко по-сериозна категория маршрут с тези обувки при подходящо връзване.

Както виждате, връзването е комбинация от различни методи, така че да пасне към нуждите на стъпалата и към чисто техничните предизвикателства, пред които обувките и вие сте поставени.
Ключово в случая е да подходите с отворен ум и да експериментирате малко, докато намерите най-подходящото за вас.

За финал, ето един видеоклип, който много добре описва техниките за връзване:

Желая ви повече приятни мигове в планините и по-малко пришки!

Използвани материали и източници:
http://sectionhiker.com/hiking-boot-lacing-techniques/
https://www.youtube.com/watch?v=SOE28brAcEc
http://www.backpacker.com/gear/footwear/hiking-boots/common-hiking-boot-lacing-techniques/
https://thecolorrun.com/blog/running-shoe-lacing-techniques/

текст и снимки: Бранислав Бранков
редакция: Даяна Ангелова

***

Ако ви харесва това, което правим, имате мнение, конструктивна критика или препоръка, можете да оставите коментар под статията, или да ни последвате в Instagram и Facebook.
Също така, можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки 1EUR през този бутон ^_^

TeaCup_Button