Етимологията на думата планина е прелюбопитна и си заслужава да се проследи. В смисъла на „голямо земно възвишение, което се издига над околната местност“ думата се използва от XIV век нататък и е изместила старата дума за планина, а именно гора.
Общославянската дума за планина е гора и има същия корен като думата горе – тоест нещо, което е разположено високо. За сравнение в съвременния руски език имаме гора, в полския góra, в чешки hora и др. В старобългарския език нещата стоят по същия начин. Гора означава „планина“, а лес (лѣсъ) значи „гора“. Свидетелство за това са и останалите до наши дни топоними Средна гора, Света гора и други.
Затова пък думата планина е имала по-различно значение в стария ни език – открита местност, пасище. Сравнението с другите съвременни славянски езици и тук може да бъде полезно. В съвременния полски език думата płonina, а съответно на украински полонина, означава „планинско пасище“, „гола тревиста местност над горския пояс“.
Още по-далеч от съвременния смисъл на българската дума планина е словашкото и чешкото planina, което значи „плато“, „заравнено място“ – доста по-различно от смисъла, който ние влагаме в същата дума. Тук е мястото да се отбележи, че коренът на думата планина е сроден с този на думите поляна и поле, които действително отпращат към равнинна местност.
И не само – в английската дума plane или испанската plano откриваме същия древен корен, отново със значение „плосък“, „равен“. Не на последно място – този корен присъства и в името на близката до София планина Плана, която не се отличава с резки форми и високи, стръмни върхове и склонове. Тоест именно кореспондира с идеята за полегати пасища.
Как тогава в българския език думата за „равнина“ или „пасище“ е започнала да се използва в смисъл на „планина“, а тази за „планина“ е започнала да функционира като определение за „местност, обрасла с дървета“?
Най-правдоподобното обяснение може да се търси в традиционното за нашата култура сезонно животновъдство, при което лятно време стадата се качват високо в планината, където тревата е все още свежа и годна за паша. Така думата планина постепенно се прехвърля от полето и равнината към високопланинските пасища, за да обхване впоследствие целия смисъл, който влагаме днес в нея.
От друга страна, малкото неизсечени гори остават съсредоточени предимно по планините (там горе) като по-недостъпни за усвояване, като така старата дума гора (в смисъла на планина, висока местност) сменя значението си и започва да означава „лес“, „обрасла с дървета територия“. Това е типичен пример за влиянието на стопанската дейност на човека върху езика.
Източници:
Надежда Данчева – Орографската лексика в микротопонимията от Западна България, издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020 г.
Гунчо Гунчев – Плана планина: принос към историческото развитие на славянските земеписни имена, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, книга XXVIII, 6, 1931 г. (стр. 1–20)
Български етимологичен речник, том V, стр. 303
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Въпроси, които получаваме често
Не по подразбиране, но можеш да наемеш нужното оборудване отделно.
групите са до 8 души в летни и 6 души в зимни условия. При по-големи групи се ангажира помощник-водач. Организацията преди пътуването е ясна, а информацията изчерпателна.
