Навярно неведнъж сте се чудили защо срещате един и същ връх с две или повече различни имена. Защо една местност, река или седловина се казва по различен начин в различните източници. Много често причина за това са опитите (понякога успешни, понякога не) за преименуване на обекти в нашите планини. Тези промени се вписват в контекста на усилието за „побългаряване“ на топонимията и изхвърляне на имена с чужд произход. Най-мащабният пример за този процес е от 1934 година, когато са променени имената на 1875 селища в България, което представлява една трета от всички населени места в страната. В областта на природната топонимия най-мащабните преименувания са извършени през 1942 и 1988–1989 година. Тук ще разгледаме първото от тях.
Промените в имената на природни обекти през 1942 година са подготвени от Комисията за наименованията с народностно и обществено значение и са обявени със Заповед на Министерството на народното просвещение № 2186 от 15 юни 1942 година, обнародвана в Държавен вестник № 139 от 29 юни същата година. По това време Втората световна война е в разгара си, а България е установила контрол над Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Източните предели на Сърбия. Отбелязвам това, понеже в заповедта са включени и много промени на топоними в новозавзетите територии. Затова появата на тази заповед точно по това време не е случайна – тя съчетава стремежа към обновяване и побългаряване на топоними от османския период с опита за легитимиране на българската власт над земите, присъединени тогава към българската държава, чрез смяна или изменение на гръцки, сръбски и турски имена. Заповедта включа общо 233 промени.
За нас, разбира се, най-интересни са промените на топоними в планините на днешна България. Много от тях са на ключови обекти, основно върхове – Вихрен, Полежан, Рилец, Радомир, Гоцев връх, но също така седловини, реки, ридове, езера, водопади и други. Интересен е опитът за промяна на името на цели планини. Става въпрос за Сакар и Влахина планина. Първата получава новото име Бранница, а втората – Пастуша. Тези промени обаче са отхвърлени (отново с официални заповеди) сравнително скоро. Сакар си връща старото име само месец след промяната, а Влахина планина – три години по-късно. Следва списък на най-интересните от планинарска гледна точка промени, включени в заповедта.
Рила:
- връх Джендема > Рилец
- връх Юрушки чал > Овчарец
- връх Парангалица > Равник
- курорт Чамкория > Боровец
- връх Айгидик > Мечи връх (Голям и Малък)
- седловина Айгидик > Мечи проход
- връх Налбант > Ковач
- връх Чадър тепе > Шатър
- връх Йозола > Възелът
- връх Белмекен > Бели връх (само за месец, после е върнато Белмекен)
Пирин:
- връх Ел тепе > Вихрен
- връх Мангъртепе > Полежан
- връх Голяма Джинджирица > Пирин
- връх Амбарташ > Хлевен
- връх Даутов > Гърбец
- връх Албутин > Бутин
- езеро Папаз гьол > Попово езеро
Стара планина:
- връх Мазалат > Зли връх
- връх Бузлуджа > Хаджи Димитър
- връх Голям Кадемлия > Триглав
- връх Марагидик > Русалка
- местност/резерват Джендема > Пъклото
- връх Юмрукчал > Фердинандов връх (преименуван на Ботев през 1950 г.)
- връх Амбарица > (Васил) Левски
- връх Саръ Кая > Жълтец
- местност Узана > Вътро поле
- рид Чуфадарица > Равнец
- проход Арабаконак > Ботевградски проход
- връх Илдъз Табия > Звездец
- проход Демир Капия > Вратник
Родопи:
- връх Гьозтепе > Виденица
- връх Голяма Сюткя > Голям Воден (през 1945 г. е върнато старото име)
- връх Баташки Карлък > Баташки Снежник
- връх Широколъшки Карлък > Орфей
- река Дамлъ дере > Девинска река
- рид Кара Балкан > Чернатица
- връх Ай чал > Мечи чал
- връх Чил тепе > Преспа
Други:
- връх Калабак > Радомир
- връх Алиботуш > Гоцев връх (посочва се като пирински връх в заповедта)
Очевидно е, че само част от тези промени са се утвърдили и са добили популярност сред планинарската общност и местните хора. Безспорно някои преименувания са доста сполучливи, като например Вихрен, Полежан, Гоцев връх, Вратник, Рилец, Преспа или Мечи чал. Много други промени на имена обаче са останали само „на хартия“ и 80 години след извършеното преименуване никой не нарича Узана – Вътро поле, резерват Джендема – Пъклото, Даутов връх – Гърбец или Парангалица – Равник. Някои имена пък се употребяват сравнително равностойно, например връх Амбарица/Васил Левски или връх Амбарташ/Хлевен.
А сега нека разгледаме принципите, по които са прилагани промените в имената:
- Буквален превод или езикова адаптация. Примери за това са Папаз гьол > Попово езеро, Джендема > Пъклото, Айгидик > Мечи проход, Налбант > Ковач, Илдъз Табия > Звездец, Баташки Карлък > Баташки Снежник, Гьозтепе > Виденица и т.н.
- По външния вид или формата на обекта. Например Триглав, ридът Равнец или Вътро поле (тъй като местността Узана е вътрешнопланинска котловина).
- По името на съседен обект: връх Полежан приема името си от близката местност Полежан. Върхът обаче има стръмни склонове, което създава противоречие с новото име.
- На исторически/патриотичен принцип. Например върховете Хаджи Димитър, Васил Левски, Гоцев връх (в чест на Гоце Делчев).
- По политически/конюнктурни причини. Макар да свързваме подобен тип преименувания главно с периода на социализма, има и примери отпреди това. Най-характерният е преименуването на най-високия старопланински връх от Юмрукчал на Фердинандов връх в чест на бившия цар Фердинанд (въпреки че след слизането си от престола през 1918 г. живее в изгнание и нито веднъж не е допуснат да посети отново България). Върхът връща старото си име през 1946 година, а през 1950 получава сегашното си име Ботев.
В заключение можем да кажем, че от дистанцията на времето ясно проличава кои преименувания са били сполучливи и успешни и кои – не. Уместни и звучни имена като Вихрен, Рилец, Полежан или Снежник са се възприели и напълно са изместили старите топоними. Същевременно множество недокрай обмислени промени са останали само в старите документи – например старото звучно и уникално име Парангалица (макар и от чужд произход – гръцки) не успява да бъде изместено от доста по-обикновеното и дори бих казал обезличаващо Равник. Сложни и изкуствено поставени имена не изместват по-кратките и звучни такива (Вътро поле спрямо Узана). Кръщаването на името на все още живи по онова време личности със спорна репутация също не просъществува дълго (Фердинандов връх). И не на последно място – странни и лично за мен неаргументирани промени като Албутин > Бутин, където промяната само „орязва“ старото име, без да внася яснота или разбираемост за съвременните хора.
Автор на статията: Явор Василев; Източник: Държавен вестник на Р. България № 139 от 29 юни 1942 г.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Въпроси, които получаваме често
Не по подразбиране, но можеш да наемеш нужното оборудване отделно.
групите са до 8 души в летни и 6 души в зимни условия. При по-големи групи се ангажира помощник-водач. Организацията преди пътуването е ясна, а информацията изчерпателна.
