За разрешаването на този въпрос трябва да се разсъждава както от географска, така и от езиковедска и културоложка гледна точка. Да започнем с това, че имената на всички български планини са в единствено число (с изключение на Родопите, ако приемем тази форма). Обратно на това много от най-известните и значими планински вериги по света носят имена в множествено число – Алпи, Хималаи, Пиренеи, Карпати, Татри, Анди... Откъде идва тази разлика? На първо място от начина, по който древните хора са възприемали планините – дали като единна цялост, или като съвкупност от множество върхове, била, ридове и т.н. Това рефлектира както върху имената на планините, така и върху самата дума за планина. Например в повечето славянски езици думата за планина е в множествено число – горы на руски, góry на полски и др. И тъй като нашият език също е част от славянското езиково семейство, имаме исторически примери за подобна употреба – Славееви гóри (средновековно име на част от Родопите) или Маторни гóри (средновековно славянско наименование на Стара планина). Въпреки това, на фона на българската планинска топонимия, името Родопи в множествено число е нетипично изключение.
А сега нека разгледаме въпроса от географска гледна точка. От всички български планини Родопите са най-сложни и разнообразни като структура. Освен това те представляват най-обширната наша планинска система – съставляват около 1/7 от цялата територия на България. Без централно било (или по-точно с множество такива в отделните дялове), без единна посока на разпростиране, с множество вътрешнопланински полета и котловини – Родопите приличат по-скоро на лабиринт от много на брой планински масиви и подмасиви, отколкото на монолитна и целокупна планина като Пирин, Рила или Витоша. Следователно от географска гледна точка името Родопи е много по-уместно, защото отразява по-точно характера на тази планинска система.
Що се отнася до версията Родопа – тя има по-скоро поетичен и приказен нюанс. Може да се срещне в народни песни, легенди и литературни произведения. Това име отразява не толкова географския характер на планината, колкото нейното битие като културно, фолклорно и историческо понятие.
Повече по темата може да намерите в книгата Родопитѣ като селищна область и планинска система на Павел Делирадев (антикварна рядкост, 1937 г.)
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Въпроси, които получаваме често
Не по подразбиране, но можеш да наемеш нужното оборудване отделно.
групите са до 8 души в летни и 6 души в зимни условия. При по-големи групи се ангажира помощник-водач. Организацията преди пътуването е ясна, а информацията изчерпателна.
