Който е изкачвал връх Полежан в Пирин (2852 м), знае, че той съвсем не е полегат, а напротив – стръмен от всички страни. Откъде идва това противоречие между характера и името на четвъртия по височина връх в планината? Нека проследим.
Старото име на Полежан е Мангър тепе. Така се казва върхът до 1942 година, когато е преименуван със Заповед на Министерството на народното просвещение № 2186 от 15 юни 1942 година, обнародвана в Държавен вестник № 139 от 29 юни същата година. Тогава са сменени и доста други имена в нашите планини. За повече информация виж нашата статия Промени в имената на планински обекти през 1942 година.
Старото название идва от една метафора – нацепените гранитни плочи, покриващи значителна част от върха, издават специфичен звук, когато се стъпва по тях. Някога хората са сравнявали този звук с тракането на монети. А някои медни монети по времето на Османската империя са се наричали именно мангъри. Тепе пък – както е известно – е синоним на връх, хълм.
С името Полежан всъщност се е наричала слабо наклонената („полегнала“) местност между върховете Безбог и Мангър тепе. С течение на времето наименованието е започнало да се отъждествява с върха и това е официално прието с цитираната по-горе заповед.
Любопитна подробност е, че това име се среща и на друго място в Пирин – местност Полежан има също на юг от връх Човеко и на югоизток от Кременски връх (2150–2230 м височина).
Източник на информацията:
Жечо Чанков, Географски речник на България, 1958 г., стр. 357
Добри Душков, Пирин – географски речник, 1982 г., стр. 141
Николай Даутов, Пирин: географски и етимологичен речник, 2014 г., стр. 238
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Въпроси, които получаваме често
Не по подразбиране, но можеш да наемеш нужното оборудване отделно.
групите са до 8 души в летни и 6 души в зимни условия. При по-големи групи се ангажира помощник-водач. Организацията преди пътуването е ясна, а информацията изчерпателна.
